Решение № 6750 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2017 г.

Решение № 6750 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еми комерс" ООД, с ЕИК *********, чрез адв. М. А., срещу Решение № 10010 от 27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7887 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено искането на настоящия касационен жалбоподател за отмяна на отчуждаването, извършено на основание чл. 34а, ал. 1, във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) с Решение № 362 от 12.06.2013 г. на Министерския съвет на Р. Б. (Решение № 362 от 12.06.2013 г.), изменено с Решение № 9956 от 15.07.2014 г., постановено по адм. д. № 9535 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. относно имотите, бивша собственост на дружеството, а именно: имот № 0,363 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 1,360 дка, от които отчуждени 1,360 дка и имот № 0,340 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 11,500 дка, от които отчуждени 4,593 дка. Наред с това е отхвърлена жалбата на "Еми комерс" ООД за обявяване на нищожността на Решение № 362 от 12.06.2013 г., в частта му за отчуждаване на посочените по - горе имоти, бивша собственост на дружеството. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила делото не било разгледано от определения при извършеното случайно разпределение на делото съдия - докладчик, който не бил направил отвод. Заменянето му с друг съдия - докладчик съставлява, според касационния жалбоподател, съществено нарушение на процесуалното правило, уредено в чл. 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). На следващо място се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 39 ЗДС, в редакцията й към датата на постановяване на Решение № 362 от 12.06.2013 г., приета с изм. в ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г. Съдът не съобразил и не изложил мотиви в насока, че към момента на постановяване на Решение № 362 от 12.06.2013 г. наред с нормата на чл. 39, ал. 1, изр. 2 ЗДС е в сила и чл. 39, ал. 7 ЗДС, приета с § 20 на ЗИД на ЗДС, обн. ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г. В тази връзка обръща внимание, че увеличеният размер на обезщетението е внесен от инвеститора по сметка на областния управител след като "Еми комерс" ООД е сезирало Върховния административен съд с искане за отмяна на отчуждаването. Тоест, задължението на инвеститора по чл. 39, ал. 7 ЗДС е изпълнено извън срока, определен от законодателя, поради което за дружеството е възникнала правна възможност след изтичане на срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС да поиска отмяна на отчуждаването. Поддържа становище, че изводът на съда за липса на първата материалноправна предпоставка за отмяна на отчуждаването по чл. 39, ал. 3 ЗДС, тъй като по тази разпоредба законодателят има предвид пълно и цялостно необезщетяване, а не само частично такова, е в грубо противоречие с материалния закон. Нормата на чл. 39, ал. 3 ЗДС, според касационния жалбоподател е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване. Тя касае и случаите, при които отчужденият собственик не е получил увеличения размер на обезщетението съгласно влязлото в сила съдебно решение. Навежда доводи, с които отграничава спорната хипотеза от разрешената с Решение № 11404 от 14.09.2011 г., постановено адм. д. № 5549 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. На следващо място сочи, че в нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК обжалваното решение не съдържа мотиви във връзка с искането на "Еми комерс" ООД за прогласяване нищожността на Решение № 362 от 12.06.2013 г., поради което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество, тъй като ще лиши страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По тези причини се иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Конкретно се твърди, че с постановяването на Определение от 26.10.2016 г. по адм. д. № 7887/2016 г. по описа на Върховния административен съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е отказано събирането на допустими и относими доказателства към въведения от "Еми комерс" ООД спорен предмет. Според касационния жалбоподател постановилият решението състав допуснал и извращение на доказателствата. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. При условията на евентуалност се иска решаване на въпроса по същество и уважаване на искането за отмяна на отчуждаването, а ако то не бъде уважено, се иска обявяване нищожността на Решение № 362 от 12.06.2013 г. за отчуждаване, в частта относно имотите на "Еми комерс" ООД. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът - Министерски съвет не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" не представят писмени отговори на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" се представляват от упълномощени юрисконсулти, които от тяхно име оспорват същата. По същество искат обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба: Подадената от "Еми комерс" ООД касационна жалба срещу Решение № 10010 от 27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7887 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Еми комерс" ООД за обявяване нищожността на Решение № 362 от 12.06.2013 г., в частта му за отчуждаване на имот № 0,363 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 1,360 дка, от които отчуждени 1,360 дка и имот № 0,340 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 11,500 дка, от които отчуждени 4,593 дка, е процесуално недопустима по аргумент от разпоредбата на чл. 38, ал. 8, изр. второ ЗДС. Предвид това, на основание чл. 215, т. 4 АПК в тази част тя следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по адм. д. № 12001 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. в същата част да бъде прекратено. В такъв случай съдът не следва да се произнася по нея, включително по въпроса за допустимостта на обжалваното съдебно решение в тази част. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, предвид двуинстанционния характер на съдебните производства по АПК и като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в частта, с която искането на "Еми комерс" ООД за отмяна на акта на отчуждаването е отхвърлено, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба в посочената част е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в посочената по - горе част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: В производство по чл. 39, ал. 3 ЗДС тричленният състав е разгледал искането на "Еми комерс" ООД за отмяна на акта на отчуждаване, извършено на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б ЗДС с Решение № 362 от 12.06.2013 г. досежно посочените по - горе имоти на дружеството, изменено с Решение № 9956 от 15.07.2014 г., постановено по адм. д. № 9535 по описа на Върховния административен съд за 2013 г., а при условията на евентуалност - за обявяване нищожността на Решение № 362 от 12.06.2013 г. на Министерски съвет в частта му за отчуждаване на имотите, бивша собственост на "Еми комерс" ООД, а именно имот № 0,363 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 1,360 дка, от които отчуждени 1,360 дка и имот № 0,340 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 11,500 дка, от които отчуждени 4,593 дка. Установено е от съда, че с Решение № 362 от 12.06.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "С." ЛОТ 2 "Д. - Б." от км 322+000 до км 359+483,52" на територията на област К. и област Б. (обн. ДВ, бр. 52 от 14.06.2013 г.) са отчуждени следните имоти, собственост на "Еми комерс" ООД: имот № 0,363 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 1,360 дка, от които отчуждени 1,360 дка и имот № 0,340 с ЕКАТТЕ 30702, в землището на с. З. дол, О. Б., с обща площ 11,500 дка, от които отчуждени 4,593 дка. Решение № 362 от 12.06.2013 г. било обжалвано от "Еми комерс" ООД пред Върховния административен съд в частта му относно размера на определеното обезщетение. Образувано било адм. д. № 9535 по описа на този съд за 2013 г. То приключило с Решение № 9956 от 15.07.2014 г., с което Решение № 362 било изменено в частта му за определеното обезщетение за двата имота, като размерът на дължимото обезщетение за имот № 30702.0.363 бил увеличен от 174,00 лв. на 5875,00 лв., а размерът на обезщетението за отчуждената част от имот № 30702.0.340 е увеличен от 46979,00 лв. на 48372,00 лв. Въз основа на представеното Писмо с изх. № 06-00-243/18.06.2013 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" до областния управител на област Б. съдът установил, че областният управител, на основание чл. 39, ал. 1 ЗДС е информиран, че по банковата сметка на Областна администрация - Б., инвеститорът Агенция "Пътна инфраструктура" е превел сума в размер на 347994,00 лв., определена като обезщетение за собствениците на имоти на територията на Благоевградска област по Решение № 362 от 12.06.2013 г., към което писмо е приложено и бюджетно платежно нареждане № Е00918 г. за тази сума с отбелязване: приет на 18.06.2013 г., 13 ч. 28 м. От представените копия от два местни вестника: "Вяра" от 24.06.2013 г. и "С." от 24.06.2013 г., както и копия от националните ежедневници "К. Д." от 24.06.2013 г. и "Телеграф" от същата дата, съдът приел за установено, че са публикувани уведомления от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" до всички собственици на имоти, отчуждавани по Решение № 362 от 12.06.2013 г. в областите Б. и К. относно обстоятелството, че на 18.06.2013 г. Агенция "Пътна инфраструктура" е превела по сметка на Областна администрация - Б., където попада и землището на с. З. дол, средства за изплащане на дължимите им обезщетения. Представени били и копия от вестник "С.", вестник "К. Д." и "Сега", всички от 29.09.2016 г., съдържащи съобщения от Агенция "Пътна инфраструктура" до всички собственици на имоти по Решение № 362 от 12.06.2013 г. по реда на чл. 39, ал. 6 ЗДС. Въз основа на така установеното от фактическа страна, тричленният състав направил извод за неоснователност на искането за отмяна на акта на отчуждаването. Изложил съображения, че Решение № 362 е постановено на 12.06.2013 г. и то било обжалвано от "Еми комерс" ООД само по отношение размера на определеното обезщетение. Съобразил е разпоредбата на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС, в редакция към датата на предявяване от страна на "Еми комерс" ООД на жалба срещу него (27.06.2013 г.) и това, че видно от представените по делото доказателства тази разпоредба била приложена. Предвид това съдът приел, че въпреки обжалване размера на обезщетението за отчуждаваните имоти, същите се считат отчуждени от датата на превеждане на дължимото по решението на Министерски съвет обезщетение по сметка на областния управител, което е извършено още на 18.06.2013 г. - тоест, при действието на материалноправната разпоредба на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС, в сила както към датата на образуване на адм. д. № 9535 по описа на Върховния административен съд за 2013 г., така и към датата на превеждане на сумата за обезщетение от Агенция "Пътна инфраструктура" по специалната сметка на Областната администрация - Б.. Съдът отчел, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС била обявена за противоконституционна с Решение № 6 от 15.07.2013 г. на Конституционния съд по к. д. № 5/2013 г., поради което не се прилага занапред - от датата на обнародване на решение в "Д. вестник" - бр. 65 от 23.07.2013 г. Приел, че действието й за минал период от време - от датата на приемането й от законодателя до датата на обнародване на решението на Конституционния съд за обявяване нейната противоконституционност, се запазва. Затова, според тричленния състав, при действието на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС, имотите се считат отчуждени с превода на предвидената в решението на Министерски съвет сума за парично обезщетяване на собствениците по специалната сметка на областния управител. Взел становище също така, че собствениците на имоти се считат обезщетени към датата на този паричен превод, независимо от обстоятелството, че към момента на превода на сумата същите оспорват размера на дължимото обезщетение по съдебен ред. Предвид това в решението е направен извод, че "Еми комерс" ООД се счита обезщетено, макар и частично, още с постъпване на сумата за определеното в решението на Министерски съвет обезщетение по сметката на областния управител на Б., тоест на 18.06.2013 г. Въпреки, че собствениците на отчуждаваните имоти по решението на Министерски съвет са получили уведомления по чл. 39, ал. 6 ЗДС много късно - едва на 29.09.2016 г., изводът на съда, че при действието на материалноправната разпоредба на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС собствениците, при обжалване решението на Министерски съвет само в частта за размера на дължимото обезщетение, се считат обезщетени на датата на превеждане на сумите за обезщетение по решението от инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура" по сметка на Областна администрация - Б., останал непроменен. Съдът взел становище, че законодателят има предвид пълно и цялостно необезщетяване, а не само частично такова, като се е позовал на съдебна практика по въпроса. По тези съображения съдът постановил обжалваното решение в частта, предмет на касационен контрол. Решението, в посочената част, е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неоправдани са касационните оплаквания за постановяване на решението в нарушение на процесуалното правило по чл. 9 ЗСВ. Както обосновано сочи и представителят на Върховната административна прокуратура по делото е приложена Заповед № 1603 от 04.11.2016 г., издадена от председателя на Върховния административен съд на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ЗСВ с оглед настъпила промяна в постоянно действащите съдебни състави в трето отделение. Съгласно последната, именно съдия А. Р. поема делата, разпределени до 28.10.2016 г. на съдия Ю. К., между които е и първоинстанционното дело № 7887 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Наред с това, неспазването на принципа на случайния подбор на съдията - докладчик не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във всеки случай, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Нарушението би било съществено само ако по отношение на съдията - докладчик, неопределен по посочения начин, са били налице основанията за отвод и той не се е отвел при наличието на обстоятелства, които да сочат на неговата зависимост, пристрастност или предубеденост. Извод за неправилност на съдебния акт обаче не следва в случай, че липсват обективни данни, сочещи на предварително формиране на мнение или заинтересованост от изхода на делото за това лице. Предвид изложеното, не е налице това твърдяно касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг съдебен състав за ново разглеждане. Основателно обаче в касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Както вече се посочи, прието е от тричленния състав, че не е налице първата материалноправна предпоставка за отмяна акта на отчуждаването по чл. 39, ал. 3 ЗДС, доколкото законодателят имал предвид пълно и цялостно необезщетяване, а не само частично такова. Този извод не се споделя от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗДС предоставя правото на отчуждения собственик да поиска отмяна на акта на отчуждаването, ако в определения в разпоредбата срок собственикът не бъде обезщетен. Касае се за личното му обезщетяване с пълния размер на обезщетението. Наред с това, разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗДС регламентира реда, по който обезщетяването следва да се случи - чрез внасянето на определеното обезщетение от инвеститора на обекта по сметка на правоимащите в търговска банка, което в настоящия случай не е направено в срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС относно увеличения размер на обезщетението. В този смисъл, не се споделя от настоящия състав изразеното в обжалваното решение становище, че доколкото при действието на чл. 39, ал. 1, изр. второ ЗДС имотите се считали отчуждени с превода на сумата по решението на Министерски съвет за парично обезщетяване по специалната сметка на областния управител, така собствениците на имоти се считали обезщетени към датата на този паричен превод, независимо, че към този момент оспорвали размера на паричното обезщетение по съдебен ред. Този прочит на закона не държи сметка, че чл. 39, ал. 3 ЗДС създава субективната възможност за отчуждения собственик да поиска отмяна на акта за отчуждаването ако не бъде обезщетен в определения в разпоредбата срок. Предвид изложеното и установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, искането за отмяна на акта на отчуждаването, направено от "Еми комерс" ООД пред Върховния административен съд на 24.06.2016 г. е основателно. То е следвало да бъде уважено от първоинстанционния съд, доколкото по делото е безспорно установено, че както в шестмесечния срок по чл. 39, ал. 3 ЗДС (в редакцията преди изменението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г.), така и в осемнадесетмесечния срок по същата разпоредба в редакцията, публ. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., във вр. с § 9 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 105 от 2014 г.) "Еми комерс" ООД не е обезщетено с разликата в обезщетението, определено съгласно Решение № 9956 от 15.07.2014 г., постановено по адм. д. № 9535 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. и това, преведено по сметка на областния управител по реда на чл. 39, ал. 1 ЗДС, в редакцията преди обнародване на Решение № 6 от 15.07.2013 г. на Конституционния съд в ДВ, бр. 65 от 23.07.2013 г. (тоест, увеличението на размера на обезщетението). Изрично този факт се заявява и от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" в писмо от 20.07.2016 г. (на л. 243 и 244 от първоинстанционното дело), където се сочи, че присъденото със съдебното решение увеличение на обезщетението за отчуждаването на имотите не е било изплатено на "Еми комерс" ООД. Изплащане по предвидения за това начин и ред на обезщетението не се установява и от представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че едва на 29.09.2016 г. във вестник "Капитал дейли", вестник "Сега", вестник "Съперник", вестник "С." и вестник "24 часа" от Агенция "Пътна инфраструктура" са предприети действия в изпълнение на разпоредбата на чл. 39, ал. 6 ЗДС, доколкото това е сторено след изтичане на срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС, а и след подаване от "Еми комерс" ООД на искането на отмяна на акта на отчуждаване във Върховния административен съд на 24.06.2016 г. Освен това, съдържанието на направените на 29.09.2016 г. публикации, не съответства на предписанието на чл. 39, ал. 6 ЗДС, доколкото в тях не е посочено, че обезщетението е внесено в търговска банка и не е конкретизирана началната дата на изплащането му. Доказателства за внасяне на увеличения размер на обезщетението по съдебното решение в търговска банка впрочем, не са представени и по делото. От представените на л. 289 и 290 от първоинстанционното дело молба и бюджетно платежно нареждане всъщност се установява, че от Агенция "Пътна инфраструктура" е нареден превода на сума в размер на 7094,00 лв. по сметка на Областна администрация - Б.. По делото е доказано, че разликата до окончателно определения размер на обезщетението е преведена по сметка на Областна администрация и то след срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС, което обаче е при липса на предпоставки за приложението на чл. 39а ЗДС. По чл. 39, ал. 4 ЗДС обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите. Това съответства и на разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Р. Б., която поставя условие за предварително обезщетение. Изискването на конституционната норма е обезщетението да постъпи по сметка, тоест в разпореждане на правоимащите лица, а не на орган и то изцяло, доколкото частично изплатеното обезщетение не е предварително по смисъла на цитираната конституционна разпоредба. Плащане по сметката на такъв орган е възможно, но в хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗДС или на чл. 39а ЗДС, които са различни от настоящата. Ето защо, според настоящия състав на касационната инстанция, предпоставката по чл. 39, ал. 3 ЗДС е налице - отчужденият собственик не е получил по сметката си, тоест в свое разпореждане стойността на обезщетението изцяло. По делото е безспорно, че съобщението по чл. 39, ал. 6 ЗДС относно увеличението на обезщетението е направено след изтичане на срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС и след подаване на искането за отмяна на акта за отчуждаване от "Еми комерс" ООД. Същото се отнася и за превода на разликата до определения със съдебно решение размер на обезщетението, който е установено, че е преведен не по сметка на правоимащото лице, а по сметка на Областна администрация - Б. също след изтичане на този срок и след подаване на искането за отмяна на акта за отчуждаване. Във връзка със изразеното от тричленния състав становище, че разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗДС визира пълно необезщетяване, настоящият състав на касационната инстанция намира, че законът не дава възможност на съда, сезиран с искане за отмяна на акта на отчуждаване, да преценява дали размерът на определеното със съдебното решение и неизплатено обезщетение е незначителен, нито с колко е закъснението след срока по чл. 39, ал. 3 ЗДС. Наред с това, следва да се посочи, че съдебната практика, на която се позовава процесуалният представител на Министерски съвет, обективирана в Решение № 11404 от 14.09.2011 г., постановено по адм. д. № 5549 по описа на Върховния административен съд за 2011 г., съобразена и от тричленния състав, касае фактическа обстановка, различна от установената по настоящото дело. Предвид изложеното, според настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, "Еми комерс" ООД не е обезщетено нито по начина, указан в закона, нито в законовия срок, поради което са налице основания за отмяна на акта на отчуждаването. Затова решението, предмет на касационна проверка следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено направеното от "Еми комерс" ООД искане по чл. 39, ал. 3 ЗДС на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи направеното искане за отмяна на акта за отчуждаването. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия