Решение № 7790 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 170/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Т. Георгиева, против решение 4392/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 1165/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на М. К. А., гражданин на Сирия, е отменено Решение 10245/30.09.2024 г., издадено от председателя на ДАБ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени от решаващия орган. Оспорва се изводът на съда относно основателността на подадената от М. К. А. до съда жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответната страна М. К. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Присадникова, с писмено становище и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по жалба на М. К. А., гражданин на Сирия, подадена против Решение 10245/30.09.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), с което на чужденеца е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си С. Х. Р.. Производството пред ДАБ е повторно, след като с Решение 6714/05.06.2024 г. на Председателя на ДАБ на М. К. А. е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си С. Х. Р.. Административният акт е оспорван от чужденеца пред АС - Пазарджик, който го отменил с Решение 3130/11.08.2024 г. и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение 866/10.01.2024 г. на М. К. А., гражданин на Сирия, е предоставен хуманитарен статут. Процесното административно производство е започнало с подадена молба вх. УП 30876/13.02.2024 г., с която чуждият гражданин е поискал на основание чл. 34, ал. 1 ЗУБ да му бъде разрешено да се събере със съпругата си С. Х. Р. на територията на Република България. Като доказателства към молбата са представени копия от решение за статут 866/10.01.2024 г.; от семеен регистър, издаден от Сирия; акт за брак и препис от актуално състояние на гражданите, издадено от Сирия. В проведеното на 04.04.2024 г. интервю М. К. А. заявил, че иска да се събере със съпругата си, която се намира в гр. Хомс, Сирия, за да живеят като семейство. Посочил е, че съпругата му не е осъждана и/или арестувана и срещу нея няма заведени съдебни дела. При проведеното на 10.11.2023 г. интервю чужденецът заявил, че е женен, но не е представил навреме документ, за да бъде извършена корекция на семейното му положение. Съответно на проведеното на 13.09.2024 г. той заявил, че е сключил брак със С. Х. Р. на 01.06.2023 г., като след това те заживели в неговата къща, а след напускането му на Сирия на 05.08.2023 г. съпругата му се завърнала в родната ѝ къща. Посочил, че поддържа връзка със съпругата си по интернет и ѝ изпраща пари със запис. Административният орган отхвърлил молбата на М. К. А. да се събере със съпругата му, като приел, че не е доказано наличието на доказано стабилна и дългосрочна връзка . Отделно от това е прието още, че към момента на произнасяне на органа положението в Сирия значително се е подобрило, поради и което чуждият гражданин може да се завърне в страната си на произход, където да се събере със съпругата си. Въз основа на така установеното, от правна страна АССГ приел, че оспореният административен акт е неправилен. Посочено е, че не се споделя извода на ДАБ, че между М. К. А. и съпругата му липсва солидна семейна връзка , защото обстоятелството, че те са живели заедно само три месеца е породено както от лошата обстановка в Сирия, така и от страха на чужденеца, породен от това, че е противник на режима на Асад. Прието е, че семейните отношения между М. К. А. и С. Х. Р. са доказани, поради и което съдът отменил оспореното Решение 10245/30.09.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя заключението на съда, че оспореното административно Решение 10245/30.09.2024 г. е неправилно. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от събирането на М. К. А. със съпругата му С. Х. Р.. Правилно административният орган е посочил, че между чужденеца и съпругата му не е доказано наличието на стабилна връзка, съответно не са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба, чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Двете изисквания са дадени кумулативно чужденецът да е с предоставена международна закрила и семейните връзки да предшестват влизането му на територията на Република България. Безспорно е, че с Решение 866/10.01.2024 г. на председателя на ДАБ на М. К. А. е предоставен хуманитарен статут. От доказателствата по делото обаче не се установява наличието на втората законова предпоставка - семейните връзки да предшестват влизането на чужденката на територията на страната. Съгласно дадената в § 1, т. 3 от ДР ЗУБ дефиниция "Членове на семейството" са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка . Законът предпоставя две хипотези сключен граждански брак или доказано стабилна и дълготрайна връзка. От представените доказателства се установява, че при предоставянето на данни за Регистрационния лист М. К. А. нито е посочил, че е семеен, нито е посочил имена на съпругата му. В Декларацията, попълнена на осн. чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ чужденецът е посочил семейно положение неженен. Едва в проведеното на 10.11.2023 г. интервю той е посочил, че има религиозен брак, но няма документи, които да може да представи. По делото действително е доказано, че М. К. А. и С. Х. Р. са сключили брак на 01.06.2023 г., а на 05.08. 2023 г. той е напуснал Сирия, което ще рече, че те са били семейни малко повече от 2 месеца, преди чужденецът да напусне Сирия. Следва да се посочи още, че М. К. А. е изложил, че има сключен религиозен брак, но от така представените копия/извадки от семейните регистри на сирийски [заличен текст] гражданин не става ясно кога, според сирийското право, е сключен законно бракът. В тази връзка следва да се посочи, че има данни бракът да е регистриран в кметството на града, но отбелязването е това да се е случило през м. февруари 2024 г. т.е. при отсъствието на М. К. А., което буди съмнение в достоверността на представения документ. Прави впечатление и обстоятелството, че по време на третото интервю чужденецът е посочил, че гражданският брак е сключен в гр. Талбисе, обл. Хомс, но представените пред съда документи са издадени от гр. Айн Насер, обл. Хомс. На въпрос от страна на административния орган защо не е представил документи, че е семеен, М. К. А. отговорил, че бракът му е само религиозен и не е потвърден от кметството. Поради изложеното, не може да се приеме, че в процесния случай е налице хипотезата на §1, т.3, б. а от ДР на ЗУБ, а именно, че чужденецът и съпругата му се намират в доказано стабилна и дълготрайна връзка. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 10245/30.09.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на М. К. А. относно постановения отказ за събиране със съпругата му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение