Решение № 14711 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2013 г.

Решение № 14711 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, срещу решение № 206 от 14.03.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от ЗЕС е отнето издаденото на дружеството разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 МНz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, считано от 23.05.2013 г., в случай, че до 22.05.2013 г., включително, дружеството не заплати всички дължими към КРС такси по горепосоченото разрешение. Със същото решение в т. 2 е постановено дължимите от "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, към КРС суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания, а в т. 3 - отнемането на разрешението да се отрази в публичния регистър на предприятията, които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалноправните норми и необоснованост. Поддържа се, че не е налице хипотеза на системно неплащане на дължими такси, свързани с притежаваното от "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, разрешение, като се позовава на разпоредбата на § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС. Развива доводи за липса на изрично посочване в административния акт на незаплатените такси, както и издаването на същия под условие (отнемане на разрешението, ако не бъдат заплатени дължимите суми), което е неприсъщо на правоотношенията в административното производство. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - КРС, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представят се писмени бележки. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа страна. По делото няма спор за факти. Жалбоподателят "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, притежава разрешение № 01758/15.12.2011 г., издадено от КРС (л. 12 от д.), за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 МНz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Съгласно условията на разрешението (л. 13-14 от д.) предприятието-титуляр е задължено (т. 2.5. от условията) да заплаща такси за предоставяне и ползване на индивидуално определения ресурс в размер и срокове, посочени в приложение 3, неразделна част от разрешението (л. 19 от д.). Видно от условията в цитираното приложение, предприятието дължи на Комисията административна годишна такса за контрол, като процент от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавена стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио - и телевизионни програми, съгласно чл. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС /Тарифата/, приета с ПМС № 336/2010 г. Таксата се заплаща на тримесечни вноски до 15 число на месеца, следващ тримесечието, съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща, съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифата. Таксите се заплащат с платежно нареждане по посочена в приложението сметка на КРС, като при заплащане на таксата се посочва номерът на разрешението и точката от приложението, по която е извършено плащането. С решение № 1481 от 15.06.2012 г. на КРС (л. 23-24 от д.) на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС е открита процедура за отнемане на разрешение № 01758/15.12.2011 г. В мотивите на решението е посочено, че съгласно справка на дирекция "ФСО и УЧР", жалбоподателят има финансови задължения към КРС общо в размер на 31 271 111,11 лв., като в това число: еднократна административна такса в размер на 30 400 000,00 лв., както и такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за периода от 15.12.2011 г. до 30.06.2012 г. в размер на 871 111,11 лв. На "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, е предоставен едномесечен срок, в който предприятието да отстрани причините, довели откриване на процедурата по отнемане на разрешението. С писма изх. № 12-01-5478/20.11.2012 г., 12-01-75/15.01.2013 г., 12-01-75/20.02.1013 г. и вх. № 12-01-5478/07.11.2012 г., 12-01-75/18.01.2013 г., 12-01-75/30.01.2013 г. и 12-01-75/28.02.2013 г. жалбоподателят "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, е изразил писмено становище относно извършеното нарушение, както и готовност за заплащане на таксите. Безспорно е, че "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, не е заплатило посочените такси. С решение № 206 от 14.03.2013 г. на КРС на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от ЗЕС е отнето издаденото на дружеството разрешение № 01758/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 МНz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, считано от 23.05.2013 г., в случай, че до 22.05.2013 г., включително, дружеството не заплати всички дължими към КРС такси по горепосоченото разрешение. В т. 2 от същото решение е постановено дължимите от "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, към КРС суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания, а в т. 3 - отнемането на разрешението да се отрази в публичния регистър на предприятията, които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Индивидуалният административен акт е приет от компетентен колективен държавен орган в изпълнение на предоставените му с чл. 30, т. 10 ЗЕС правомощия. Решението е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила (чл. 117, ал. 6 ЗЕС). Фактическите констатации и правните изводи на органа са надлежно мотивирани, съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място, индивидуалният административен акт е издаден под условие - разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се отнема, считано от 23.05.2013 г., в случай, че до 22.05.2013 г., включително, "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, не заплати всички дължими към КРС такси по горепосоченото разрешение. Действието на административния акт не следва да се поставя под подобно условие. Специалният закон предвижда нарочна процедура (чл. 117, ал. 6 ЗЕС) за отнемане на разрешението, която предполага изчерпателно разглеждане на всички относими факти и завършване на административното производство с окончателен акт на регулаторния орган. Наличието на "отлагателно условие", както и обуславяне действието на административния акт от определен от волята на регулатора модалитет, без същият да е предвиден в специалния закон, е незаконосъобразно. Подобна условност е присъща и може да се прояви в гражданскоправните отношения, но не и в административното производство, които се характеризират със субординация, на отношение на власт и подчинение. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от КРС при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. За да приложи посочената разпоредба, КРС е приела, че "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, не е заплатило дължимите такси, свързани с издаденото разрешение (като в решението за отнемане не е посочено кои дължими такси не са заплатени). Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС в случая има предвид системно неплащане на годишната такса по чл. 140, т. 1 ЗЕС, като неплащането за цялата година обуславя наличие на едно административно нарушение, а не четири такива нарушения (в този смисъл Решение № 15297 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2012 г., 5- чл. с-в и Решение № 16293 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2012 г., 5- чл. с-в). Това разбиране следва от определяне на понятието "системно неизпълнение" в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, съгласно който такова е налице когато в 2-двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. Явно е, че при направеното тълкуване на понятието системно неизпълнение, в случая не са налице три или повече административни нарушения, а само едно (или две, ако се вземе предвид и таксата по чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗЕС). Това едно нарушение, от страна на жалбоподателя, не дава основание на КРС за приложение на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС за отмяна на издаденото му разрешение. Приемайки обратното, а именно, че са налице предпоставките за отнемане на разрешението, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, административният орган е приложил неправилно закона и решението му, като незаконосъобразно следва да се отмени. Не се променя горния правен извод от позоваването на Комисията на нейно протоколно решение № 4 от 19.03.2008 г., с което е приела, че неплащането на таксите за период, по-голям от две тримесечия е незаконосъобразно. Последното противоречи на законовата норма на § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, поради което е неприложимо (в този смисъл отново Решение № 15297 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2012 г., 5- чл. с-в и Решение № 16293 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2012 г., 5- чл. с-в). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението на "4Джи Ком" ЕАД, гр. София, за наличието на обективни обстоятелства, които не са взети предвид от Комисията, свързани с жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД срещу решение № 1164 от 12.12.2012 г. на КРС, са неоснователни. С атакуваното решение, на основание чл. 30, т. 10, във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 3 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 93, ал. 1 ЗЕС, в полза на "4 Джи Ком" ЕАД е издадено разрешение № 01758 от 15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие за срок от 10 години. С Определение № 11563 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2012 г., VII о. е оставена без разглеждане жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД, против решение № 1164/15.12.2011 г. на КРС, а посоченият съдебен акт е оставен в сила с Определение № 1765 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 266/2013 г., 5- чл. с-в. Наличието на образувано дело по жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД не представлява обективно обстоятелство, което по своята същност препятства заплащането на дължимите такси от "4Джи Ком" ЕАД, гр. София и е ирелевантно за правния спор. С предоставянето на ограничения ресурс, същият е вече зает и не може да се ползва от друго лице, поради което заемането на този ресурс от жалбоподателя, предполага упражняване на права и изпълнение на задължения, свързани с ползването му, включително заплащането на такси. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу решение № 206 от 14.03.2013 г. на КРС се явява основателна. Оспореното решение като незаконосъобразно, поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 АПК, следва да се отмени. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 850 лева, от които 50 лева - заплатена държавна такса и 800 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,