Решение № 13135 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. Ф., гражданин на Афганистан, принудително настанен в СДВНЧ-София, чрез процесуалния му представител адвокат В.Петков, срещу Решение 2506 от 16.04.2024 г. по адм.дело 1176 от 2024 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага твърдения, че административният акт, с който му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ е немотивиран, не е посочен срок за доброволно изпълнение на мярката съгласно чл. 39б от ЗЧРБ, не са съобразени доказателствата, че за чужденеца съществува опасност за живота му при връщането му на територията на Афганистан, не е спазен принципът non-refoulement и административният съд не е отчел тези обстоятелства при постановяване на решението си. Предвид изложеното се прави искане решението да бъде отменено. В съдебно заседание се касаторът се явява лично, заедно с процесуалния си представител. Претендира разноски. Ответникът началник отдел Миграция при Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата Х. М. Ф. , гражданин на Афганистан, роден на [дата]., срещу Заповед 5386з-16 от 12.01.2024 г., издадена от началника отдел Миграция при Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с която, на основание чл.39а, ал.1, т.2 и чл. 44, ал.4 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 66, ал.1 от ЗУБ му е наложена ПАМ по чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ Връщане до страна на произход Афганистан, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил, че Х. М. Ф., гражданин на Афганистан е с изтекла карта на чужденец в производство по молба за международна закрила /валидна до 03.04.2023 г./, няма предоставен статут на пребиваване в страната и спрямо него има влязъл в сила отказ за предоставяне на международна закрила от ДАБ Решение 947 от 28.02.2020 г. от председателя на ДАБ, обжалвано от чужденеца, но оценено от съда като законосъобразно. Тези обстоятелства са отразени при издаването Предложение за налагане на ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ с рег. 5386р-213 от 12.01.2024 г., чиито мотиви са взети предвид при издаването на Заповед 5386з-16 от 12.01.2024 г., издадена от началника отдел Миграция при Областна дирекция на МВР гр. Пловдив . При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ материалноправни основания за издаване на заповедта. Административният съд е приел, че не съставлява съществено нарушение обстоятелството, че административния орган не е предоставил срок за доброволно изпълнение на решението за връщане. Приел е и че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ. В резултат на направения анализ е административният съд е направил извод, че жалбата е неоснователна, поради което я е отхвърлил. Решението е правилно. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт. Правилно първостепенният съд е установил, че спрямо Х. М. Ф. е наличен влязъл в сила отказ за предоставяне на международна закрила. Настоящата инстанция, намира, че основанията послужили за издаване на Заповед 5386з-16 от 12.01.2024 г. са ясно формулирани и обосновани, предвид наличието на предпоставките по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Няма пречка допълнителни мотиви за издаване на процесната заповед да се съдържат в други предхождащи акта документи, които са част от административната преписка. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. В настоящия случай безспорно е налице позоваване на предложение за налагане на ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ с рег. 5386р-213 от 12.01.2024 г., което е посочено като основание за издаване на процесната заповед. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед с оглед липсата на определен срок по чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, е неоснователен, още повече, че на основание чл. 60 от АПК органът е допуснал с разпореждане предварително изпълнение. Определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическия състав за прилагане на мярката, а установено от закона производствено правило по издаването ѝ, поради което преценката по чл. 146, т. 3 от АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на неговия адресат, както правилно отбелязва и решаващият състав на АССГ. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява спрямо Х. М. Ф. да са налице обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, тъй като за него не са налице доказателства за семейни връзки на територията на България /дори напротив, има данни, че семейството му и трите му деца са в Афганистан/, няма категорични данни да е сред категориите уязвими лица. Чужденецът не твърди и наличието на средства за издръжка, и трайно установени връзки със страната. По отношение на представеното Решение ВР-14/21.10.2024 г. на ДАБ за допускане на последваща молба на Х. М. Ф. и направеното възражение на касатора, че лицето се намира в производство по ЗУБ, настоящият съдебен състав, отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон /в случая ЗЧРБ/ се преценява съм момента на издаването му. Към датата 12.01.2024 г., когато е издадена процесната заповед на налагане на ПАМ, по отношение на чужденеца безспорно е бил налице влязъл в сила отказ за предоставяне на международна закрила. Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора за незаконосъобразност на заповедта поради наличието на решение за допускане на последваща молба за закрила от ДАБ. Същото не е абсолютна пречка за провеждане на производството по налагане на принудителна административна мярка. Такава пречка би била налице, когато има влязло в сила решение за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец, каквото по делото до приключване на устните състезание не е представено. Наличието на решение за допускане на последваща молба не означава предоставена международна закрила. Издаденият административен акт е съобразен с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. На следващо място не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ се предвижда, че чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Твърдението на касатора, че е бил измъчван и преследван от талибаните не е подкрепено от убедителни доказателства. Представеното пред първата инстанция медицинско удостоверение е от 2023 г., а първата подадена от Х. М. Ф. молба за международна закрила е от 03.04.2019 г. Има данни, че от 2019 г. до днешна дата от страна на Ф. има множество подадени молби за закрила. Няма доказателства през това време, той да се е завръщал на територията на Афганистан, още повече, че той твърди, че за него съществуват предпоставките по ЗУБ и не би могъл да се завърне в страна си по произход поради основателни опасения за неговия живот. Нелогично в този случай е твърдението, че е преследван и измъчван от талибаните, а в същото време да се е завърнал на територията на Афганистан. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение