Решение № 5821 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2018 г.

Решение № 5821 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Р. Кузманова и И. Иванов, двамата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. Кузманов, против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Търговище, област Търговище и община Шумен, област Шумен въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на отчуждената площ, вида и размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от 7, 341 дка от имот с идентификатор 17573.16.1 по КККР на землището на с. Градище, община Шумен, представляващ земеделска територия - нива. В жалбата се поддържа, че определеното парично обезщетение за отчуждената част от имота е силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което се иска изменение на оспореното решението в тази част. Алтернативно желаят получаване на имотно обезщетение със земи от държавния или общински поземлен фонд. Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ангелов, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Заинтересованите страни: министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалните им представители, оспорват жалбата като неоснователна. По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от в. л. инж. Т. Дачева. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, отчуждаването на имоти-частна собственост, какъвто е процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на МС, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от МС, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложение към т. 1, неразделна негова част, в т. 71. Спазени са и административнопроизводствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващите Р. Кузманова и И. Иванов, са съсобственици по наследство останало от М. Колева, на процесния имот, засегнат частично за АМ Хемус, както следва: 7 341 кв. м. от нива с идентификатор 17573.16.1, землището на с. Градище, община-Шумен, цялата от 15 709 кв. м., представляваща земеделска земя, в неурбанизирана територия. Обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Градище няма подходящи пазарни аналози, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС / виж Доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, стр. 85, стр. 93-94/. Видно от Приложение 3. 4 към доклада /стр. 110/, касаещо имотите в землището на с. Градище, община-Шумен, процесният имот е отразени в таблица под № 72 със съответна оценка. Оценката на нивата по и по-конкретно частта от нея, която се отчуждава, възлиза на 2004 лв. /цена на 1 дка=273 лв. /, на основание Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /обн. Д. В. бр. 64/1998 г. /, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. За проверка на тази стойност и по искане на оспорващите съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от вещо лице-оценител на недвижими имоти, като му е поставил задачи на които да отговори с определение на съда от 26.09.2018 г. Видно от изготвеното и прието от съда заключение на в. л. инж. Т. Дачева, за определяне паричното обезщетение на отчуждения имот, собственост на оспорващите, е приложима Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 3 ЗДС, тъй като за землището на с. Градище няма подходящи пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Вещото лице е описало подробно установените сделки за такива имоти, за относимия период, като от всички пет сделки само една отговаря на изискванията на закона за пазарен аналог. Една сделка не е достатъчна, за осредняване на пазарната цена, съгласно § 1а, т. 2, изр. 3 ДР на ЗДС, поради което и на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС с оглед характера на имота като земеделски, оценката е извършена от вещото лице по цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. При това оценяване и след прибавяне на съответните корекционни коефициенти в общ размер на 1, 30 към основната цена на декар, равностойното парично обезщетение за отчуждените 7, 341 дка възлиза по заключението на СТЕ на 2 004 лева, колкото е и по оценката на административния орган. Заключението е оспорено от жалбоподателите с писмено становище от 9.04.2019 г., с искане за допълнителна задача за извършване на оценка по метода на поземлената рента, като се съобрази, че имотът е трета категория и че отстои от първокласен път София-Варна, както да даде заключение и за наличието на земеделски земи от държавния поземлен фонд в землището на с. Градище и съседните му, позволяващи имотно обезщетение. Искането за допълнителна експертиза е отхвърлено, като неоснователно, тъй като извършването на оценка по друг метод, извън посочените от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗДС е недопустимо. По делото липсват доказателства за друга категория на имота, извън шеста, като неотносимо към оценката е и обстоятелството, на какво разстояние отстои от първокласен път София-Варна. Неоснователно е и искането за установяване наличието на други земеделски имоти от ДПФ в землището на с. Градище, предвид на това, че редът по който е извършено отчуждаването на процесния имот е този по чл. 32 - чл. 38, ал. 1 ЗДС, приложим за отчуждаване на частни имоти срещу равностойно парично обезщетение. Неоснователно е и оплакването относно неправилно определената площ за отчуждаване от процесния имот. В тази връзка е установено, че отчуждаването е на основание влязъл в сила ПУП-Парцеларен план, който предвижда изграждането на АМ Хемус през частни имоти в землището на с. Градище /виж Схема на трасето-стр. 288/, вкл. и процесния имот. Този ПУП не е обжалван и е влязъл в сила, като частта от имота на жалбоподателите, попадаща в траекторията на магистралата според заключението на СТЕ възлиза на 7, 341 дка, колкото е и по оспореното решение. Такова е и оплакването срещу видът на определеното парично, вместо имотно, обезщетение. Право на органа е да определи по кой ред да бъде обезщетен правоимащия собственик на имот, подлежащ на принудително отчуждаване, а не задължение. В случая органът е избрал реда по чл. 32, ал. 2 и сл. ЗДС, предвиждащ парично обезщетение. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът се ограничава в проверката дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за неговата законосъобразност - чл. 168 АПК. В случая, при извършената проверка на оспореният акт, се установява, че органът е разполагал с правото да избере този начин на парично обезщетение, както и че това обезщетение като вид и размер съответства на материалния закон. Предвид изложеното оспореното решение на МС, в частта на определеното парично обезщетение за имота, се явява законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение