Решение № 4163 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2020 г.

Решение № 4163 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Бургас против решение № 1074/06.08.2020 г. по адм. дело № 31/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1012-02-297#1/20.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Бургас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че производството е било инициирано по заявление на пенсионера, като приложеното към същото удостоверение обр. УП-3 с изх. № 14 от 18.03.2019 г. от осигурителя "Мина Черно море-Бургас" ЕАД не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО от една страна, а от друга като неподписан документ не удостоверява ничие изявление и следователно не са налице предпоставките за изменение или отмяна на влязлото в сила разпореждане, с което е отпусната пенсия за ОСВ. Поддържат се оплаквания за неправилност и на изводите на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО, основани на показания на свидетели, дадени в нарушение на чл. 104, ал. 10 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решение № 1012-02-297#1/20.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Бургас. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Г. от гр. Бургас, чрез адв. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-02-297#1/20.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Г. От събраните по делото доказателства се установява, че с разпореждане № 32 от 19.02.2003 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Бургас, на Г. Г. е била отпусната пожизнена лична пенсия за ОСВ, считано от 30.12.2002 г. по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО. Пенсионните органи са признали осигурителен стаж както следва: от първа категория труд по чл. 104, ал. 2 КСО – 12 г., 02 м., 08 д.; от втора категория труд - 19 д.; от трета категория труд – 17 г., 07 м. и 02 д. и от първа категория труд при условията на чл. 104, ал. 3 КСО – 03 г., 04 м. и 21 д.. На основание чл. 104 КСО след превръщане на стажа към такъв от ІІІ категория труд, общата му продължителност е била определена на 48 г., 01 м. и 21 дни. Размерът на пенсията многократно е преизчисляван и осъвременяван, като с разпореждане № [ЕГН]/01.07.2016 г., на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136/08.06.2016 г., на Г. била определена лична пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО, в размер на 519, 62 лева. Със заявление вх. № 1019-02-239 от 19.03.2019 г. до директора на ТП на НОИ гр. Бургас Г. поискал на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО да бъде преразгледана ЛПОСВ, като за периода от 01.12.1970 г. до 10.02.1983 г. трудовият му стаж бъде зачетен по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, като подземен и на основание чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, разликата в по-благоприятния размер на ЛПОСВ да бъде преизчислена. Към заявлението било приложено Удостоверение № 14/18.03.2019 г., издадено от ръководител на "Мина Черно море - Бургас" ЕАД. Съгласно посоченото удостоверение за посочения в заявлението период лицето е заемало длъжността " подз. маркшайдер на р-с" - първа категория по смисъла на 7 ПМС, § 1, т. 4 "а" от 40 ПМС. След развило се производство по реда на глава десета, раздел IV от АПК и последваща проверка на контролен орган на ТП на НОИ Бургас, обективирана в констативен протокол № КВ-5-02-00679381, било установено, че за процесния период 01.12.1970 г. - 10.02.1983 г. във ведомостите за работни заплати под името на Г. Г. е отбелязано през различните периоди, различно съкращаване на длъжността "маркшайдер": маркшайд., маркшайдер, маркш. р. к., марк. р-к. Констатирано е, че на страницата, на която фигурира името му са посочени възнагражденията и на други лица, като последната колона на страницата обобщава общите възнаграждения на лицата от страницата и с главни букви е отбелязано ИТР /абревиатура на инженерно-технически работници/, АУП /абревиатура на административно- управленски персонал/ и посочена бройка. В заключение контролния орган счел, че не се касае до различни длъжности и тъй като при първоначалното отпускане на пенсията е отчетен трудов стаж за длъжността "маркшайдер", която принадлежи към категория персонал - инженерно-технически работници /ИТР/, този стаж следва да бъде зачетен по 70 ПМС, чл. 1, т. 1 ПКТП. Предвид установеното, ръководителят на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Бургас издал разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019 г., с което отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. по съображенията, че фактите, отбелязани в удостоверение № 14/18.03.2019 г., са били обект на обсъждане при първоначалното отпускане на пенсията, поради което същото не представлява ново доказателство. С идентични мотиви, директорът на ТП на НОИ Бургас, постановил решение № 1012-02-297#1/20.12.2019 г., с което оставил в сила оспореното разпореждането. В първоинстанционното производство касаторът е оспорил автентичността на удостоверение обр. УП-3 от 18.03.2019 г., била е назначена съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, което не е оспорено от страните, че подписът срещу "ръководител" в удостоверението не е изпълнен саморъчно, а представлява отпечатък от "подпис- печат", изпълнен с тампонно синьо мастило. В с. з. на 22.07.2020 г. е представен оригинал и заверено копие на извлечение от удостоверението (с идентичен номер и дата), съдържащо информация само за стажът на длъжността "подз. Маркшайдер на р-к", сдържащо саморъчно положен подпис на ръководителя на осигурителя "Мина Черно море- Бургас" ЕАД. Към преписката са приложени и разплащателни ведомости за процесния период. Пред Административен съд-Бургас са разпитани и свидетелите К. М. и В. С., които са работили с Г. през процесния период и установяват, че предвид естеството на работата, почти ежедневно маркшайдера е влизал в галериите и е контролирал извършеното през предходния ден, като всяко влизане е било с продължителност от 4 до 6 часа. Свидетелят С., който е изпълнявал длъжността на Г., уточнява, че задължението на маркшайдера е било да организира дейността под земята и да прилага плановете, които са разработени. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът счел, че неправилно административния орган е квалифицирал производството като такова по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, а предвид направеното със заявлението искане, в случая се касае до хипотезата за изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО. Констатирал е, че в оспорения акт, не са изложени мотиви относно наличието на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО по отношение на труда, положен през периода от 01.12.1970 г. до 10.02.1983 г., с което административния орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът изложил и съображения относно приложението и на материалния закон, като приел че в случая са налице предпоставките на чл. 104, ал. 3 от КСО, тъй като положения за периода от 01.12.1970 г. до 10.02.1983 г. труд първа категория е положен при специфични условия – под земята в подземен рудник. С оглед пък представеното заверено копие на извлечение от удостоверението (с идентичен номер и дата), съдържащо информация само за стажа на Г., за процесния период, на длъжност "подз. Маркшайдер на р-к" и сдържащо саморъчно положен подпис на ръководителя на осигурителя "Мина Черно море- Бургас" ЕАД и изрично заявената от процесуалния представител на административния орган липса на съмнение относно автентичността на подписа, положен върху оспореното удостоверение, съдът приел оспорването за недоказано. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. И настоящият състав счита, че оспорването на автентичността на удостоверение обр. УП-3 от 18.03.2019 г. не е доказано. Заявеното от процесуалния представител на административния орган в с. з. на 22.07.2020 г., че не се оспорва че подписът, положен чрез печата принадлежи на ръководителя на мината, а се оспорва единствено обстоятелството, че не е положен собственоръчно, прави безпредметно откритото производство по чл. 193 от ГПК. В случая се установява че е представено цветно копие на въпросния документ, като административния орган при съмнение в тази насока е следвало да даде указания за представяне на оригинал. В с. з. пред първоинстанционния съд е представено извлечение от същия документ, отнасящо се до данните отразени за процесния период, с положен саморъчен подпис на лицето, което го е издало, което не е оспорено и същото като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Ето защо се установява, че за периода 01.12.1970 г. - 10.02.1983 г. ответникът Г. е заемал длъжността "подз. Маркшайдер на р-к" в "Мина Черно море - Бургас" ЕАД, като осигурителят е счел трудът първа категория, отразявайки - 70 ПМС чл. 1, т. 1 - ПКТП. Нееднократно ВАС се е произнасял, че при заявено от дадено лице искане за преизчисляване на пенсията му, като се зачете признат осигурителен стаж от първа категория за такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО, се касае за хипотеза за изменение на пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО /в редакцията изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 9 Декември 2016 г./, според който влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа - когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер, а не за искане по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. В контекста на изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционният съд в тази насока, както и извода му, че административният орган неправилно е квалифицирал искането по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не е изложил мотиви по фактите и по прилагането на чл. 104, ал. 3 от КСО, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Настоящият състав се солидаризира и с изводите досежно приложението на материалния закон. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО са предвидени две условия: първото е осигурителният стаж да е положен от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, а второто - същите да са били заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство.