Решение № 13045 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, против решение 1699 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 616/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена Заповед УТ-166/11.04.2022г., издадена на Кмет на Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 във вр. с чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор 77195.712.72, УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на гр.Хасково, като за имота се установява устройствена зона център (Ц), при следните показатели: височина на основното застрояване до 15м; плътност на застрояване до 80%, коефициент на интензивност до 3.0; минимална озеленена площ 20%; начин на застрояване свободно. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ер Билдинг 21 ООД чрез адвокат Филипова, в писмен отговор, изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Хасково е отменил Заповед УТ-166/11.04.2022г., издадена на Кмет на Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 във вр. с чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор 77195.712.72, УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на гр.Хасково, като за имота се установява устройствена зона център (Ц), при следните показатели: височина на основното застрояване до 15м; плътност на застрояване до 80%, коефициент на интензивност до 3.0; минимална озеленена площ 20%; начин на застрояване свободно. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е приел, че В разглеждания случай може да се направи обоснован извод, че ако проектът за застрояване е бил подложен на обществено обсъждане съгласно действащата редакция на чл.22, ал.4 във вр. с чл.127, ал.1 от ЗУТ, както и ако са били отразени линиите на застрояване в съответствие на разположението на заварената сграда в съседния имот съобразно изискването на чл.36, ал.1 във вр. с чл.31, ал.2, т.1 във вр. с ал.4 от ЗУТ производството би се развило с възражения и органът би достигнал до друг извод. Но в случая не са уведомени и заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ. Относно неуведомяването няма спор между страните, а по делото няма представени доказателства в тази посока - доколкото следва да се приеме, че съгласно действащия план за застрояване по ЗРП от 1984г. предвиждането е за високо комплексно жилищно застрояване и следва да има проведено обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 от ЗУТ, касаещо новото строителство. Прието е още, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПЗ не отговоря на всички правила на ЗУТ и на Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове относно линиите на застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че в разглеждания случай може да се направи обоснован извод, че ако проектът за застрояване е бил подложен на обществено обсъждане съгласно действащата редакция на чл.22, ал.4 във вр. с чл.127, ал.1 от ЗУТ, както и ако са били отразени линиите на застрояване в съответствие на разположението на заварената сграда в съседния имот съобразно изискването на чл.36, ал.1 във вр. с чл.31, ал.2, т.1 във вр. с ал.4 от ЗУТ производството би се развило с възражения и органът би достигнал до друг извод. Но в случая не са уведомени и заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ. Относно неуведомяването няма спор между страните, а по делото няма представени доказателства в тази посока - доколкото следва да се приеме, че съгласно действащия план за застрояване по ЗРП от 1984г. предвиждането е за високо комплексно жилищно застрояване и следва да има проведено обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 от ЗУТ, касаещо новото строителство. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства, включително и от назначената СТЕ, заключението по която е неразделна част от доказателствата по делото, следва извод, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПЗ не отговоря на всички правила на ЗУТ и на Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове относно линиите на застрояване. Съдът правилно е възприел заключението на вещото лице, което е съобразено с поставените задачи, като вещото лице е дало подробни и обосновани отговори на поставените въпроси. Съгласно чл.36 от ЗУТ, касаещ отклонения от правилата и нормативите за застрояване, за запазване на заварени годни сгради се допуска в РУП фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Въз основа на РУП заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Съгласно Скица 2707/20.12.2021г. на ПИ 77195.712.72 в съседния имот ПИ 77195.712.71 има заснета сграда За жилищно строителство и обществено обслужване, като по данни от кадастъра е отразено 10Ж, както и това е предвиждането да остане с тази височина съгласно копието от ЗП, одобрен със Заповед РД-14.03.172 от 1984г. на л.220, приложение на експертизата. Видно от графичната част на процесния проект, между предвиденото застрояване в УПИ ХІІІ с височина на основно застрояване до 15м, до страничната граница на урегулирания поземлен имот е посочено разстояние 1/3Н, което е в съответствие с установеното от нормата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗУТ. Няма посочено конкретно разстояние общо разстояние между предвидената сграда и съществуващата 10-етажна, т.е. разстоянието между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти, което съгласно чл.31, ал.4 от ЗУТ следва да бъде определено като сбор от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Това е така, тъй видно от графичната част на процесния проект няма отразено разстояние между заварената сграда в УПИ ХІІ, имот 77195.712.71., въпреки изискването на чл.36, ал.1, изр.2 от ЗУТ. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като допустим и правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,