Решение № 2756 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Интел Лоджистикс ООД чрез управителя Т. Радев срещу Решение 4566/07.07.2023 г., постановено по адм. дело 9973/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу ПАМ обективирана в т.4 от Протокол за извършена проверка от инспектори в Дирекция инспекция по труда- София. Наведените в жалбата възражения относно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Инспектори в Дирекция Инспекция по труда- София не ангажират становище по касационната жалба, представляват се от процесуален представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд София град е недопустимо постановено, тъй като е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник и подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание, материализирано в т.4 от Протокол за извършена проверка от инспектори по спазване на трудовото законодателство, което по същество представлява принудителна административна мярка. Съгласно чл. 404 от КТ, За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда е посочено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г., Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който при установяване на нарушение на законодателството съгласно чл.23 има право да прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които агенцията осъществява контролна дейност. Контролният орган не означава, че действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 При и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. Дори когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на агенцията, съответно на териториални дирекции "Инспекция по труда", а не на инспекторите. Предписанията или принудителните административни мерки в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд София град за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник- Дирекция "Инспекция по труда" София град С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател в това производство не се дължат разноски. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,