Решение № 547 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2081/2013 г.

Решение № 547 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2081/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Осъденият М. И. М. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлата в сила присъда № 31/17.VI. 2012 г. по нохд № 12/2013 г. на РС-Ловеч с доводи за всички касационни основания по съображения, че делото е разгледано от незаконен състав - съдиите са предубедени, допуснати са нарушения при събиране и проверка на доказателствата - не е разкрита обективната истина и неоснователно е отказан преразпит на пострадалия като свидетел. Така е ограничено правото на защита на подсъдимия. Прокурорът от ВКП поддържа, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 31/17.VI.2013 г. по нохд № 12/2013 г. на РС-Ловеч М. И. М. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 129, ал. 1, чл. 28, ал. 1 от НК на 2 (две) години лишаване от свобода за това, че на 24.V.2012 г., около 5:30 ч. в Л., при повторност нанесъл побой на П. Г. И., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на долната челюст на две места двустранно, което трайно затруднило отхапването, дъвченето и говора за около два месеца; на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по присъда № 7/28.I.2010 г. по нохд 374/2009 г. на РС-Тетевен в размер на 1 (една) година лишаване от свобода; на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 61 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията. Присъдата е в сила от 19.VII.2013 г., когато с решение № 78 от същата дата по внохд № 289/2013 г. на ОС-Ловеч е потвърдена. Не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване е от 16.IХ.2013 г., така че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен; подадено е от лице с такова право - чл. 420, ал. 2 от НПК, което го прави допустимо. То обаче е неоснователно - при разглеждане на делото и постановяване на присъдата и въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили основното процесуално право на подсъдимия, правото му на защита. Неоснователно е оплакването за разглеждане на делото от незаконен състав - пред първата инстанция в съдебното заседание, когато е даден ход на делото, защитникът категорично е заявил: "Нямаме възражения против състава на съда. ". Обстоятелството, че мярката за неотклонение е изменена от състава на съда, който е разгледал делото и постановил присъдата не налага отвод; не са налице и другите основания по чл. 29 от НК. Няма никакви съмнения, че някой от членовете на състава, разгледал делото е бил предубеден или заинтересован от изхода му. Същото се отнася и за състава на въззивния съд, който е потвърдил мярка за неотклонение задържане под стража, взета в съдебното производство, а не в досъдебното. Делото е решено след разкриване на обективната истина с достатъчно доказателства, преценявани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил правилни съображения кои от тях възприема за достоверни и защо. Разпознаването на М. М. от очевидците съответства на процесуалните правила за провеждането му. Посочено е и защо обясненията на подсъдимия са преценени само като защитна позиция и стремеж да се избегне отговорност за извършеното престъпление. Не е нарушено правото на защита с отказа да се преразпита св. П. Г. И., пострадал от престъплението. Показанията му в съдебното заседание пред първата инстанция противоречат на тези от досъдебното производство. Преценявани са внимателно и задълбочено и изводите, че вторите са достоверни и разкриват обективната истина са логични, последователни и правилни. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.