Решение № 9360 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2015 г.

Решение № 9360 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Р. Б." ООД, със седалище гр. С., чрез неговите пълномощници адв. Ю. М. и адв. Е. Е., срещу решение № 908 от 20 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 3604/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2101307591/14 ноември 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта му, която е потвърдена с решение № 356/24 февруари 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. С., относно определено задължение в размер на 140 819,76 лева, произтичащо от непризнато анулиране през данъчен период месец ноември 2012 г. на фактури № 0000000004/07.05.2008 г. и № 0000000005/07.05.2008 г., издадени от дружеството на "Р." АД - Италия и в частта на начислените лихви за забава в размер на 93 483,21 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С., чрез своя процесуален представител юрк. Е. М., в съдебно заседание, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Р. Б." ООД срещу РА № 2101307591/14 ноември 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта му потвърдена с решение № 356/24 февруари 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., относно определено задължение в размер на 140 819,76 лева, произтичащо от непризнато анулиране през данъчен период месец ноември 2012 г. на фактури № 0000000004/07.05.2008 г. и № 0000000005/07.05.2008 г., издадени от дружеството на "Р." АД - Италия и в частта на начислените лихви за забава в размер на 93 483,21 лева. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен е изводът на административния съд, че касационният жалбоподател неправилно е посочил в протоколите разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), тъй като тя е приложима при извършване на корекции при допуснати грешки в подадени справки-декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 от същия закон, вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, а не корекции на погрешно издадени документи, както твърди жалбоподателя. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно приложимостта на чл. 116 от ЗДДС. Съгласно чл. 116, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови, а според ал. 4 от цитираната разпоредба, когато погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя протокол - за всяка от страните, който следва да съдържа реквизитите, изброени в чл. 116, ал. 4, т. 1 - 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 116, ал. 5 от ЗДДС всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя. За изпълнението на тези условия административният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не е необходимо същите да бъдат повтаряни отново. Те осигуряват вярно отразяване на действително изпълнените стопански операции и елиминира евентуален риск от загуба на данъчни приходи. В настоящия случай, жалбоподателят не е спазил посочените изисквания. В издадените протоколи за данъчния период месец ноември 2012 г. като правно основание е посочен чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Тези протоколи са включени единствено в отчетните регистри - дневник за покупки, на жалбоподателя. Също така е установено, че липсват плащания в полза на жалбоподателя, които да бъдат отнесени към процесните фактури. Това обстоятелство е потвърдено и от назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,