Решение № 16003 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2010 г.

Решение № 16003 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния представител срещу решение № 530 от 19.3.2010 г., постановено по адм. дело № 8987 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на решение № 716 от 19.11.2009 г. на Столичен общински съвет, прието с протокол № 51, т. 25 от дневния ред по доклад № 1200-1094 от 16.10.2009 г. за отказ да се уважи приватизационно предложение по молба от 16.7.2009 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване със съдебни решения, както и в частта за присъдените разноски. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на Тодор Докимов срещу процесното решение на Столичен общински съвет и се присъдят направените по делото разноски, включително и юристконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Иван Григоров Саздов, Мария Лазарова Саздова и Лазарина Иванова Саздова от гр. София, чрез процесуалния представител също срещу посоченото решение като се твърди, че е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага мотиви в касационната жалба като сочи липса на обсъждане на събраните по делото доказателства, не били конституирани всички заинтересовани лица, както и анализ на правното състояние на процесния имот. Не било отчетено, че към 1995 г., когато е поискано откриване на процедура по приватизация е била налице приключила реституция за имота, представляща пречка съгласно Постановление № 180 от 1994 г. към този момент обектът-предмет на приватизация не бил обособен и изцяло общински. Тези данни изобщо не били нито обсъждани нито анализирани. Липсвало основен елемент от всяка приватизационна процедура по реда на чл. 35 от ЗППДОП (отм.) - предприятие или обособена част, общинска собственост, не само към момента на издаване на решението и при подаване на молбата за приватизация. Поради което иска да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената жалба от Тодор Докимов. Ответникът по така подадените касационни жалби - Тодор Малчев Докимов, чрез процесуалния представител ги оспорва в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор от 22.4.2010 г. Твърди, че решението е правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационните жалби са допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 716 от 19.11.2009 г. на Столичен общински съвет, прието с протокол № 51, т. 25 от дневния ред по доклад № 1200-1094 от 16.10.2009 г. за отказ да се уважи приватизационно предложение по молба от16.7.2009 г. За да прогласи нищожността на атакувания акт съда е приел, че при постановяването му административния орган не се е съобразил със съдебни решения, поради което била налице разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Поради което е върнал преписката за разглеждане отново. Решението е неправилно. Съдът е приел, че при постановяване на решението си Столичен общински съвет е не се е съобразил с конкретно с решение № 72 от 21.2005 г. на ВАС, постановено по административно дело № 1156 от 2005 г. на Върховен административен съд, тъй като това е решението по същество. Другото цитирано решение само посочва, че има постановено решение на на ВАС. Приетото в атакуваният пред настоящата инстанция акт е неправилно. В мотивите на посоченото решение е налице конкретизация на задълженията и указанията, дадени на Столичен общински съвет - Столичният общински съвет да извърши необходимите действия по предприватизационна подготовка съобразно действащото законодателство - анализ на правното състояние и оценка на обособената част по Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 от ЗППДОП (отм.) и Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация /НООПП, отм./, да я съобщи и предложи сключване на договор. Именно в изпълнение в тази поредност Столичен общински съвет е предприел действия и е приел в решението, че при съобразяване на съществуващото законодателство са налице пречки за преобразуване и приватизация на процесния обект основно поради това, че обекта вече не е общинска собственост. Тъй като Столичния общински съвет е длъжен да се съобрази с действащото законодателство и при установени факти както за наличие на спор за собственост, така и за липса на другата предпоставка по чл. 35 от ЗППДОП - имота вече не е общинска собственост. Видно от хронологията на събитията след подаване на молбата от Тодор Докимов вх. № 35-0737 от 23.5.1995 г. имота е бил предмет на разглеждане на няколко решения по чл. 35 от ЗППДОП (отм.) на Столичен общински съвет и съответно в съдебни производства. С решение № 26 по протокол № 58 от 31.5.1999 г., допълнено с решение № 48 по протокол № 62 от 15.9.1999 г. СОбС в качеството си на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), отказва да уважи искането по чл. 35, ал. 1, т. 2 от с. з. на Тодор Докимов, тъй като счита, че към момента на подаване на предложението му арендния договор по отношение на обекта е прекратен. Срещу този отказ е подадена от лицето жалба до Софийски градски съд и с решение от 10.1.2001 г. е отхвърлена жалбата му. С решение № 9409 от 7.12.2001 г., по адм. дело № 3089/2001 г. Върховен административен съд, четвърто отделение е отменено решението на СГС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав за установяване и изясняване на фактите относно това дали лицето е носител на права по аренден договор или не. При второто разглеждане на делото е постановено решение от 9.10.2002г по адм. дело № 2911/2001 г. и жалбата отново е отхвърлена като съдът отново приема, че към момента на подаване на предложението не е бил налице аренден договор. Срещу това решение е била подадена касационна жалба, но производството по нея е било прекратено, тъй като същата е била просрочена, като определението е било оставено в сила от петчленен състав, но в производство по чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.) е отменено това определение и е върнато делото на тричленен касационен състав за произнасяне. С решение № 7257 от 21.7.2005 г. по адм. дело № 1156 по описа за 2005 г. Върховен административен съд е отменено решението от 9.10.2002 г. и се приема, че лицето носи правата по аренден договор, поради което връща преписката на СОбС да извърши действия по приватизационна подготовка и откриване на процедура със задължителни указания. На това решение е поискано тълкуване и макар молбата да е била приета за неоснователна съда е дал и някои тълкувания и е посочил, че не дава отговор на въпроса към кой момент следва да се приложат указанията на съда - към момента на подаване на приватизационното предложение или към момента на постановяване на съдебното решение, тъй като това били въпроси, които следвало да се решат в друго производство. Едновременно с това в това решение по тълкуване е дадено и обяснението, че съдът се е произнесъл само по основанията, посочени от сами административен орган и не следвало да обсъжда дали по отношение на имота е налице спор за собственост. След постановяване на тези решения и в тяхно изпълнение Столичен общински съвет е открил процедура и с решение № 182 по протокол № 74 от 23.3.2006 г. е отказал да уважи искането на Докимов, тъй като обекта на приватизация бил предмет на реституционни претенции. Срещу този отказ отново е подадена жалба от лицето и с решение от 10.12.2008 г. по адм. дело № 2648 по описа за 2006 г. СГС е отменил решението на СОбС и е върнал преписката за спазване на указанията по решение № 7257/21.7.2005 г. като това решение е оставено в сила с решение № 8655 от 29.6.2009 г. по адм. дело № 3803/2009 г. на Върховен административен съд с мотиви само и единствено, че е следвало да бъдат съобразени указанията, дадени в посоченото решение. Вследствие на това последно решение е задействана процедура от Столичен общински съвет и след изготвяне на доклади и правен анализ е поставено оспорваното в настоящето производство решение на Столичен общински съвет № 716 от 19.11.2009 г., в което е посочено, че се отказва предложение за изкупуване на обект по реда на чл. 35 от ЗППДОП (отм.) във връзка с § 17, ал. 3 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като обекта, за който се претендира не е общинска собственост и не попада под приложното поле на приватизационния закон. Едновременно с това е установено, че със заповед за отмяна на отчуждаването № РД-43-247 от 13.10.1995 г. на кмета на Столична голяма община е отменено отчуждаване на част от имот пл. № 319-стар в кв. 80 по плана на гр. Банкя по искане вх. № 1194-24-15 от 20.7.1994 г. на наследниците на Рачо Петров Стоянов по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони. На наследниците са възстановени 2880/4500 ид. части от имот нов № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя и със заповед от 29.1.1999 г. имотът е деактуван. Върху част от него е изграден и част от тенис-комплекс Банкя. Към настоящия момент относно теренът, върху който е изграден тенис-комплекса е извършена и замяна с договор от 22.1.2009 г. Така в момента целият спорен имот на комплекса е частна собственост от една страна на жалбоподателите Саздови, а друга част - на наследниците на рачо Петров Стоянов. И се води гражданскоправен спор за собственост между общината и тях относно този имот. При тази фактическа обстановка могат да се направят следните изводи: С процесното съдебно решение съдът не е изложил никакви мотиви по същността на спора, а се е позовал на две влезли в сила съдебни решения. Разсъжденията на съда в тази насока са неправилни. Не е направено разграничение между силата на пресъдено нещо, с която се ползва едно влязло в сила съдебно решение със задължителните указания на съда спрямо административния орган. В настоящия случай съда се е позовал на влезли в сила съдебни решения и силата на пресъдено нещо, но е имал предвид спазване на указанията, дадени на административния орган, които е изтълкувал неправилно. Видно от мотивите на съдебните решения същите разглеждат единствено и само въпроса дали лицето отговаря на изискванията на ЗППДОП (отм.) относно това дали е носител на права по наемен договор или не. Никой не се е занимал с останалите въпроси, които е следвало да бъдат изяснявани и извода на съда, че наличието на други спорове няма отношение към приватизационната процедура, не може да бъде споделен от настоящата инстанция. Дори в производството по тълкуване на съдебно решение е било посочено, че не е следало да се разглеждат други въпроси, свързани с предпоставките по закон, постановление и наредба, тъй като същите били отделни основания, непоставени с разглеждания към момента акт, а не защото са неотносими. А от друга страна, когато тези въпроси са били вече поставени, съда се е позовал на влезли в сила съдебни решения, които обаче не засягат тези въпроси. Важното в случая е, че тези решения със сила на пресъдено нещо касаят единствено и само въпроса, свързан субективната страна - носител ли е или не на права по ЗППДОП (отм.) лицето. Именно в случая би могло да се онагледи този въпрос - от една страна се разрешава въпросът относно това дали наемателят е такъв и има ли право да иска изкупуване без търг на имоти или обособени части, а от друга страна - дали са налице обективи предпоставки за такава възможност - не е допуснато разглеждане изобщо на този въпрос, въпреки поставянето му въз основа на правния анализ. И когато този въпрос се поставя е прието, че вече има произнасяне по въпроса и едновременно не са изпълнени указания на съда. Следва да се отбележи, че в конкретния случай е налице дори и разминаване в извода относно това дали такъв един акт на общината е нищожен или незаконосъобразен - единия път е отменен като незаконосъобразен на това основание, а другия - е прогласен / административното право термина е "обявен"/ за нищожен. Въпросът относно това дали е бил налице спор за право на собственост - чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 от ЗППДОП, приета с ПМС 175 от 1994 г., както и дали впоследствие като се установи, че имотът е собственост вече на други лица - чл. 1 от ЗППДОП, би могла да продължи приватизационната дейност изобщо не е бил поставян и разглеждан. Не са били разглеждани тези въпроси в съдебните производства за наличието на тези пречки нито към момента на подаване на искането от 1995 г., нито към момента на изпълнение на указанията на съда, когато е била открита процедурата и правена преценката от първия касатор, въпреки поставянето им от общинския съвет. Тъй като не може да се открие процедура за изкупуване при преференциите по чл. 35 от ЗППДОП (отм.) ако спорният обект, в случая имот, не е общинска собственост. Така неизяснени са останали въпросите относно възможността на органа по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), дадена в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 от ЗППДОП (отм.).., издадена на основание чл. 42 от ЗППДОП (отм.) да откаже с мотивирано решение предложенията за изкупуване на предприятие или обособени техни части, когато съществуват правни спорове във връзка с правото на собственост върху имоти, включени в капитала на предприятието или обособената част, включително и спорове по искания по чл. 18 от ЗППДОП (отм.), както относно възможността да се приложи посочените текстове за приватизация на имот, който вече не е общинска собственост. С предишното решение на СОбС е отказано такова предложение за изкупуване поради наличие на правен спор за собственост, а в настоящия случай Столичен общински съвет е отказал предложение за изкупуване, тъй като към момента на постановяване на решението и провеждане на процедурата общината вече не е собственик на имота, а същият принадлежи на частни лица. Или обектът на приватизация не е в същото правно и фактическо положение. Следователно разглеждайки обзорно всички действия до момента и конкретно атакуваното решение на общинския съвет се установява, че както и да бъде преценяван началният момент, за общинският съвет е била налице възможност да откаже изкупуване от лицето по чл. 35 от ЗППДОП/, тъй като или към момента на подаване на искането от 23.5.1995 г. за този имот вече са били налице реституционни претенции по искане от 1994 г. или спор за право на собственост, дори и от субективна страна лицето да е отговаряло на изискванията като страна по договор за наем, които претенции и спорове са съпровождали целия процес включително до настоящия момент и постановяване на последното решение - 2009 г., към който момент общината твърди, че вече не е носител на правото на собственост поради възстановяне на собствеността върху част от имота и замяна с друга част - отново спор за собственост. Следователно не само не е налице нищожност на решение на общинския съвет, тъй като същия при спазване на указанията за откриване на процедура по приватизация без търг за лице по чл. 35 от ЗППДОП (отм.) е установила други законови пречки за такова изкупуване, но и правилно въз основа на извършения подробен правен анализ е отказала изкупуване с мотивирано решение. Поради което съдът преценява решението на първата инстанция за неправилно, което следва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество и да отхвърли подадената жалба от Тодор Докимов. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение