Решение № 173 от 4.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2016 г.

Решение № 173 от 4.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, образувано по молба вх. № 1128349/11.12.2015 г. на А. Ц. Б. чрез пълномощник адв. Х. Т. Софийска адвокатска колегия за отмяна на влязлото в сила решение № 379 от 19.01.2015 г. по в. гр. дело № 11065/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2014 г. по гр. дело № 49670/2012 г. на Софийски районен съд, с което А. Ц. Б. е осъдена да заплати на Р. А. Б. - Г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 15 705 лева дължима по изпълнително дело № 20128560401564 по описа на ЧСИ Б. Б., за които е издаден изпълнителен лист от 11.05.2012 г. по гр. дело № 20555/2011 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. В молбата за отмяна се поддържа, че в нарушение на чл. 38 във вр. с чл. 47 ГПК, молителката е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК, като по този начин е била лишена от право на лично участие в процеса по делото. Ответницата Р. А. Б.-Г. в писмен отговор оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съдът е бил сезиран с искова молба против ответницата-молител, за която са били посочени два адреса за призоваване - [населено място], [жк], [жилищен адрес] и адрес по месторабота - С. 1504, район О., [улица] [фирма]. Съобщението с препис от исковата молба и приложенията до ответницата от втория адрес е било върнато в цялост с отбелязване за посочване на по-точен адрес - апартамент, тъй като разпитани съседите не познават лицето, а от първия адрес с отбелязване, че на лицето е живяло на адреса под наем и е напуснало преди 3-4 месеца, по сведение на собственицата на жилището - ищец по делото. От изисканата и представена справка за адресната регистрация на ответницата е било видно, че настоящият и постоянен адрес е този по исковата молба [населено място], [жк], [жилищен адрес] по регистрация от 7.06.2006 г. При тези данни съдът разпоредил призоваването на ответницата да се извърши по реда на чл. 47 ГПК, след посещение в рамките на един месец. След многократни посещения на адреса, служителят по призоваването е констатирал, че лицето е живяло на квартира, която е напуснало преди пет месеца, поради което на 9.01.2013 г. залепил уведомлението на вратата на апартамент № 26. В дадения двуседмичен срок ответницата не се е явила в канцеларията на съда, за да получи книжата по делото, при което с разпореждане от 5.02.2013 г., съдът указал на ищеца в едноседмичен срок да внесе по сметка на съда сумата 500 лв. за назначаването на особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Разпореждането е било изпълнено и с определение от 27.02.2013 г. съдът допуснал правна помощ под формата на процесуално представителство за ответницата, като разпоредил да се изготви искане до съответната адвокатска колегия за определяне на адвокат. С резолюция от 28.03.2013 г. съдът назначил на ответницата адвокат А. А. за особен представител, на когото да се връчат препис от исковата молба с приложенията. След получаване на книжата адвокат А. изготвил писмен отговор по чл. 131 ГПК. С определение от 29.08.2013 г. съдът е изготвил доклад по чл. 140 ГПК, като насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за 11.12.2013 г. В проведените две съдебни заседания ответницата е била надлежно представлявана от назначения особен представел, който изготвил и писмени бележки при приключване на производството пред първата инстанция. По жалба на адв. А. е образувано въззивно производство приключило с потвърждаване на първоинстанционното решение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК урежда основание за отмяна, когато страната поради нарушение на съответните правила е била представлявана, или не е била представлявана, от лице по чл. 29 ГПК, т.е. основанието за отмяна се изразява, както в нарушение, при което страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда, така и когато е бил погрешно назначен такъв, макар че не е налице необходимост от това, защото не са били налице хипотезите на чл. 29 ГПК. В случая би се явила приложима хипотезата на чл. 29, ал. 3 ГПК, която има предвид изначална липса на адрес в България, какъвто е случая при призоваването на ответник с Държавен вестник по чл. 48 ГПК. В молбата за отмяна се поддържа, че съдът е нарушил процедурата по призоваването на ответницата. Твърди се, че от адреса по месторабота съобщението следва да се връчи на работодателя - управител на дружеството или на овластено от него лице, че седалището на дружеството не е променяно от регистриране на фирмата и на този адрес се е извършвала кореспонденцията с търговските партньори на дружеството, в подкрепа на което са представени товарителници с един и същ доставчик, които успешно са получавани на адреса. По отношение връчване на съобщението на първия посочен в исковата молба адрес се прави възражение, че същото е върнато, като сведенията са дадени от собственика на апартамента, който се явява ищец по делото. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК, тъй като от съдържанието на уведомлението не се получавала достатъчна информация за мястото на получаване на книжата. Оплакванията в молбата за отмяна не покриват характеристиките на отменителното основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, както и на основанието по т. 5-та на чл. 303 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, подобно на предходното основание по т. 5-та, се свързва с ограничаване правото на участие на страната по делото и възможността й да организира защитата си. В случая тези права не са били нарушени и по отношение на молителката съдът не е допуснал твърдените в молбата за отмяна нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Съобщението до ответницата е било върнато от първия адрес, посочен в исковата молба, като сведенията, че лицето е живяло на квартира и е напуснало адреса преди три, четири месеца, действително са дадени от собственика на апартамента, който е и ищец по делото. Тези данни не са оспорени от молителката и те се потвърждават от представената адресна справка, от която е видно, че както постоянния, така и настоящия адрес на ответницата е този посочен като първи адрес за призоваване. Ответницата не е променила своевременно адресната си регистрация, от което обстоятелство тя не може да черпи права. Съобщението изпратено по местоработата на ответницита е върнато в цялост с отбелязване за посочване на апартамент, тъй като съседите не познават лицето. В исковата молба адреса по местоработата е посочен точно и съвпада с адреса на седалището на дружеството вписан в регистъра. В адреса няма посочен апартамент, поради което няма допуснато нарушение при изготвяне на съобщението. Липсват допуснати нарушения по прилагането на чл. 47 ГПК. Съобщеното до ответницата е залепено на входната врата на апартамента посочен в адресната справка като настоящ и постоянен адрес на страната; твърденията за липса на достатъчна информация в уведомлението за мястото на получаване на книжата са несъстоятелни - уведомлението е изготвено по одобрен образец, посочена е канцелария на Софийски районен съд, адрес на съответния съд, номер да делото и последиците при неизпълнение на указанията; съдът е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 6 ГПК - назначил е особен представител на ответницата на разноски на ищцата и определеният адвокат е представлявал страната по време на развито се производство пред първата инстанция, подал е въззивна жалба и представлявал ответницата пред въззивния съд. От изложеното е видно, че съдът не е допуснал процесуално нарушение по призоваването на ответницата - молител, което да е ограничило правото й да вземе участие по делото и да организира защитата си, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, на което се позовава молителката, респ. като основание за отмяна по т. 5-та на чл. 303 ГПК, на което сочат оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения по призоваването на молителката. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.