Решение № 2168 от 1.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Континвест ООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат С. Чапразлиев против решение 88 от 11.05.2022г. по адм.дело 283/2021г. на Административен съд- Ямбол, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против констативен акт КА-ПБЗН-ЯМО-6-5/12.10.2021 г., издаден от инспектор по ЗН/РХБЗ/ с който на основание чл. 89 от Закон за защита при бедствие (ЗЗБ) на дружеството са дадени задължителни предписания, като е разпоредено оценка на риска за максималните възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта да се допълни със сценарии за възможни по-тежки варианти за изтичане от съдовете с хлор и да се изгради локална система за оповестяване в съответствие с изискванията на ЗЗБ, и в частта, с която дружеството е задължено за разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Карамитева инспектор ЗН (РЖБЗ) в РДПБЗН Ямбол, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. Стойкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Континвест ООД против констативен акт КА-ПБЗН-ЯМО-6-5/12.10.2021 г. издаден от инспектор по ЗН/РХБЗ/, с който на основание чл. 89 от Закон за защита при бедствие (ЗЗБ) на дружеството са дадени задължителни предписания. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението в обжалваните му части е неправилно. Установено е от фактическа страна, че с констативен акт КА- ПБЗН-ЯМО-6-6/29.10.2020 г. във връзка с извършена проверка на обект Континвест ООД - Производствена база Ямбол на дружеството са дадени задължителни предписания, като е разпоредено: оценката на риска за максималните възможни последици за персонала, населението и околната среда при авария в обекта да се допълни със сценарии за други възможни по-тежки варианти за разхерметизиране на съдовете с хлор, основание чл.35, ал.1, т.1, от ЗЗБ и срок на изпълнение 31.12.2020г.; локалната автоматизирана система за оповестяване и контрол да се приведе в съответствие с изискванията на ЗЗБ- основание чл.35, ал.3, т.5, ал.6 и ал.7 от ЗЗБ, и срок на изпълнение 31.08.2021г. Във връзка с изпълнението на тези задължителни предписания дружеството е предприело действия по изпълнението им. На 12.10.2021г. е извършена последваща проверка на дружеството, на същия обект- Континвест ООД - Производствена база - Ямбол, гр. Ямбол. За резултата от проверката е съставен констативен акт КА- ПБЗН-ЯМО-6-5/12.10.2021 г. Били са обсъдени планове по организацията за защита при бедствия в процесната производствена база на Континвест ООД- авариен план на обекта; обучение и тренировки за изпълнение на аварийния план; оповестяване на персонала, силите на Единната спасителна система и местната власт; локална система за оповестяване; индивидуални средства за защита на дихателните органи и кожата (ИСЗ).При оценката на риска за максималните възможни последици при авария са били използвани методики, определящи три зони: първа зона - зона на висока смъртност; втора зона - зона на сериозни поражения, и трета зона - зона на особено внимание.Представени са били и резултати от симулации за аварии с изтичане на хлор от опаковка с вместимост от 1000 кг хлор (с използването на програмата ALOHA (Aerial Location Of Hazardous Atmosphere), разработена от Американската агенция по опазване на околната среда. Административният орган е приел, че извършените симулации се отнасят само до изтичане на хлор от вентила (6 мм) и от най-високата точка на варела, а други такива не са направени - разхерметизиране вследствие свръхналягане от препълване, нагряване и др., изтичане от дъното на варела, пукнатини в основните елементи на съда, дефекти в заваръчните шевове, протичания в болтовите съединения, скъсване на уплътнители или вентили и др. - нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗЗБ. От фактите и обстоятелствата става ясно, че ежемесечно са се извършвали обучения и проигравания на различни части от аварийния план, за което са представени протоколи. В резултат на проверката е установено, че съществува локална автоматизирана система за оповестяване и контрол.Тя има два модула, като единия представлява система за регистрация и предупреждение, като включва в себе си 4 бр. електрохимични датчици и трансмитери за хлор, свързани към четириканална система REGARD 2400. Системата регистрира хлорни емисии в диапазона 0-10 ppm, като са настроени два прага, при чието превишаване се задейства звукова и светлинна сигнализация за предупреждение на работещите на площадката. Към системата е свързан GSM модул, който изпраща автоматично съобщения до дежурните в Оперативен център в РДПБЗН - Ямбол, дежурния в Областна администрация, дежурните в общините Ямбол и Тунджа и до ръководството на обекта. Модулът за планиране параметрите на аварията се състои от компютърна система с инсталирани софтуерни продукти и цифрова метеорологична станция. Индивидуални средства за защита на дихателните органи и кожата (ИСЗ)- в предприятието са били осигурени индивидуални средства за защита на дихателните органи и кожата - 4 бр. тежки и леки химически облекла, 8 бр. въздушно-дихателни апарата (на четири от които е извършена периодична проверка, а другите 4 бр. са изпратени за проверка) и 21 бр. маски със специали­зиран филтър. Филтрите са със защита АВЕ1 (4 бр.) и АВЕ2 (24 бр.). Същите отговарят на европейските норми и са в срок на годност. В резултат на проведената проверка са били издадени задължителните предписания, предмет на настоящето производство: да бъде извършена оценка на риска за максималните възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта да се допълни със сценарии за възможни по-тежки варианти за изтичане от съдовете с хлор- основание чл.35, ал.1, т.1 он ЗЗБ и срок на изпълнение 01.12.2021г.; да се изгради локална система за оповестяване в съответствие с изискванията на Закона за защита от бедствия- основание чл.35, ал.3, т.5 и ал.6 и ал.7 от ЗЗБ,със срок на изпълнение 31.05.2022г. Пред първата инстанция е била назначена и съдебно-техническа експертиза. За да постанови решението си първоинстанционният административен съд изцяло възприел твърденията на инспектор Карамитева, че симулациите се отнасят само до изтичане на хлор от вентила (6мм.) и от най-високата точка на варела, без да обсъди останалата част от доказателствата по делото. Според заключението на вещото лице е посочено, че при евентуално изтичане на хлор от варел с вместимост един тон дружеството е предприело всички мерки за локализиране на авария. Също така е доказано, че следствие на повреда на един от съдовете не може да последва взрив на други или съседни съдове съдържащи хлор или така наречения ефект на доминото. Посочено е също, че при повреда на един съд със взетите мерки от Континвест ООД може да се локализира и ограничи изтичането на хлор. По делото е приложен и авариен план, като в него подробно са описани защитните средства, оценка на риска за максималните възможни последици при авария и възможни сценарии с бутилки от 40л, 400л и 800 л. Съдът необосновано не е ценил заключението на съдебно-техническата експертиза, пренебрегвайки специалните знания в областта на химията от вещото лице и другите доказателства по делото. На следващо място съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е събирал и обсъждал доказателства които не са предмет на производството пред административния орган.Съдът е излязъл извън предмета на съдебната проверка като е преценявал законосъобразността на оспорения акт въз основа на факти, непосочени като основание за издаването му. От доказателствата по делото е ясно, че след първите задължителни предписания от 29.102020 г. дружеството е предприело действия по изпълнение на тези задължителни предписания. Била е изградена локална автоматизирана система за оповестяване и контрол, изпращаща съобщения до ОЦ на РДПБЗН Ямбол, дежурен в община Ямбол, дежурен в община Тунджа, областен дежурен Ямбол и управител и началник цехове. Текстът на чл. 17 от Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност гласи, че системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението е предназначена за едновременно предупреждение или оповестяване на застрашени хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие и за излъчване на указания за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали и гласова информация. Акустичните сигнали се подават чрез крайни акустични устройства - механични и електронни сирени. Гласовата информация се излъчва чрез крайни акустични устройства - електронни сирени, която се обновява при необходимост. Крайните акустични устройства и/или елементи на системата по ал. 1 могат да се разполагат безвъзмездно в недвижими имоти - частна, общинска или държавна собственост, и се осигурява достъп за електрическото им захранване и експлоатацията им. Разпоредбата на чл. 36 от същата наредба конкретизира изискванията и метода на действие. Издадените в случая задължителни предписания в никаква степен не дават пояснение за условията и изискванията, нужни за създаването на локална автоматизирана система за оповестяване и контрол, а мотивите на административния орган са бланкетни. В мотивите към акта по този въпрос т.4 от констативния акт, е изложено само едно изречение, Съгласно чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ юридическите лица, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от ЗУТ, която представлява опасност за възникване на бедствие, са задължени да изградят и да поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Аналогична е разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, прите с ПМС 48 от 1.03.2012г./Наредбата/, която също регламентира задължението на посочените в закона юридически лица, да изграждат и поддържат локални системи за оповестяване на населението в застрашените населени места съгласувано с МВР, както и задължението да ги интегрират с Национална система за ранно предупреждение и оповестяване. От друга страна цитираните в административния акт разпоредби на чл.35, ал.6 от ЗЗБ съдържа две подточки, а разпоредбата на чл.35, ал.7 във връзка с изпълнение изискванията на ал.6 препраща към Наредбата по чл.62, ал.2, т.5. Наредбата- в глава пета се определят конкретните мерки и стъпки на изграждане, развитие и поддържане на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване. На 12.10.2021 г. са издадени задължителни предписания, идентични с предходните, които са били предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол. В случая административният орган от една страна е приел в задължителните предписания от 29.10.2020г., че дружеството е изградило автоматизирана система за оповестяване и контрол, която следва да се приведе в съответствие с изискванията на ЗЗБ. По настоящето дело във връзка с изпълнение на тези задължителни предписания административният орган е събрал доказателства, които сочат на предприети действия от страна на дружеството и постигнати конкретни резултати. Но това обстоятелство не е съобразено от административния орган при издаване на последващите, предмет на настоящето производство предписания от 12.10.2021г. От самото предписание, предмет на настоящия спор, по същество се налага извода, че локална система за оповестяване не съществува и следва да бъде изградена. Административният орган не е разграничил, нито е посочил в какво се изразява несъответствието между изграденото и законоустановеното, а е направил извод, че въобще не съществува локална система. Административният орган не е конкретизирал кои от предходните задължителни предписания не са изпълнение и каква е степента на неизпълнение с оглед специфичната дейност на дружеството. В случая във връзка и с двете задължителни предписания, предмет на настоящето производство, административният орган не е указал конкретно какво не е спазено. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че в обекта на дружеството има изградена локална автоматизирана система за оповестяване и контрол. Но първоинстанционният съд, вместо да обсъди посочените по-горе противоречия между действителното положение и разпореденото с предписанията, е изложил мотиви във връзка с несъответствието на тази система на изискванията на чл.36, ал.2 от Наредбата, , като сам е конкретизирал в какво, според него, се изразяват тези пропуски. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за издаване на акта. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му. По горните съображения настоящият състав намира, че при постановяване на решението в обжалваните му части първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния акт е необоснован. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение в посочените му части, следва да бъде отменено. В останалата част, касаеща присъждане на разноски в полза на Административен съд-Ямбол решението следва да бъде оставено в сила. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение в обжалваните му части, следва да бъде постановено друго по същество, с което административния акт следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие сер. БС 0000041439 от 2022 г. и приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, за производството пред касационната инстанция следва да се присъди сумата от 1570,00 лева, включваща 370,00 (триста и седемдесет) лева заплатена държавна такса (ДТ) и 1200,00 (хиляда и двеста) лева адвокатско възнаграждение. За първата инстанция следва да се присъдят сумите от: 50,00 (петдесет) лева държавна такса, 1200,00 (хиляда и двеста) лева адвокатско възнаграждение и 2385,10 (две хиляди триста осемдесет и пет и 0,10) лева заплатено възнаграждение за вещо лице. Общата сума на дължимите разноски за двете съдебни инстанции възлиза в размер на 5205,10 (пет хиляди двеста и пет и 0,10) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,