Решение № 14407 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2017 г.

Решение № 14407 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Н. Велинов и А. Велинов, от [населено място] чрез пълномощника им адв. В. Заборова, против Решение № 3130 от 04.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2922/2016 г. на Административния съд С.-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - Областният управител на О. С. не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № РД-15-223 от 25.10.2013 г., издадена от Областния управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 59, ал. 1 АПК е наредено да се изземе от В. Велинов, Н. Велинов и А. Велинов, недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи (МВР), представляващ апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [жилищен адрес], поради това, че го държат без правно основание.

В хода на производството жалбоподателят В. Велинов е починал и на негово място са конституирани наследниците му Н. Велинов и А. Велинов.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Н. Велинов и А. Велинов против Заповед

№ РД-15-223 от 25.10.2013 г. на Областния управител на област С.. За да постанови този резултат е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Неоснователни са доводите на касаторите за неправилно прилагане на материалния закон. Представените по делото доказателства подкрепят направения от съда извод, че административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон.

За да се издаде заповед с правно основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС следва по безспорен и категоричен начин да се докаже наличието на визираните от законодателя елементи от фактическия състав на тази норма, а именно:

1. Имотът, чието изземване се нарежда да е държавна собственост. В конкретния случай не се оспорва факта, че процесният недвижим имот е частна държавна собственост, за който по предвидения в чл. 5 ЗДС ред е съставен Акт за държавна собственост - № 923 от 29.08.1970 г. (л. 47 от АД № 11686/2013 г. на АССГ), предоставен за управление и стопанисване на СП "Софжилфонд" – Ленински район и впоследствие предоставен на МВР за настаняване на служители на ведомството.

2. Имотът, чието изземване се нарежда, да се държи или владее без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Вярно е, че със Заповед № 90 от 02.04.1970 г. в ап. № [номер] в жил. комплекс [жилищен адрес] е бил настанен В. Велинов с шестчленното му семейство, за ползването на който е сключен договор за наем. Представените по делото доказателства сочат, че последният договор за наем е бил със срок на действие от 12.03.2004 г. до 12.03.2007 г. След тази дата липсва споразумение между страните или анекс за продължаване на срока, от една страна. От друга правоимащият Велинов не се е възползвал от правата, предоставени му от § 65, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87/2010 г.), съгласно която разпоредба лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 01.06.1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако отговарят на конкретни условия и в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1. Наследниците по права линия на починалия обаче нямат качествата на лица по смисъла на § 65, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС.

3. Да е налице отправено мотивирано искане от съответния министър или ръководител ведомство до областния управител. Такова искане се съдържа в писмо с рег. № I-26955 от 19.10.2012 г. (л. 59 от АД № 11686/2013 г. на АССГ) на министъра на вътрешните работи и в резултат са предприети действия от собственика за принудително изземване.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че направените от съда фактически и правни изводи са формирани в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото, необорени от жалбоподателя и неговите правоприемници, поради което не е налице необоснованост и незаконосъобразност на обжалването съдебно решение.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд, като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение