Решение № 155 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 17/2010 г.

Решение № 155 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 17/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А срещу въззивно решение № 124 от 04.12.2009 г. по внохд № 118/2009 г. по описа на Военно -апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 91/07.10.2009 г. по нохд № 91/2009 г. на Плевенския военен съд. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права. Като такива се сочи обстоятелството, че по делото не били събрани доказателства във връзка с установяване реда за ползване на компенсация след наряд, причините за отсъствието му на инкриминираните дати, както и за действителния ред по който се разрешава и отразява отсъствието на военнослужещите от работа в поделението. Иска се отменяване на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим А. САШЕВ Д. за ВИНОВЕН в това, че за периода 11.12.2007 г. 903.02.2009 г. като военнослужещ от състава на под. 42800-Плевен, систематически се отклонявал от задълженията си по военна служба за времето от 08.00часа до 17.00 часа на 11.12.2007 г., 08 и 31.07.2008 г. и 24 и 28.11.2008 г., 02,23 и 29.12.2008 г., 21.01.2009 г., 02 и 03.02.2009 г., като не се явявал на работа в поделението, поради което и на основание чл. 385 алт. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно. За да потвърди осъдителната присъда, въззивният съд е приел, че доказателствата по делото потвърждават извода за съставомерност на деянието по повдигнатото обвинение. Доводите развити пред касационния състав, са обсъдени от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав. За съставомерността на деянието по чл. 385, алт. 2 НК от обективна страна е необходимо да се установи отклоняване от изпълнение на задълженията по военната служба. Подсъдимият през инкриминирания период е бил военнослужещ-редник в под. 42800-Плевен. Установено е въз основа на гласните и писмени доказателства, че безпричинно не се явявал на работа и отсъствал за времето на работния ден от 08.00ч. до 17.00 ч. на посочените в присъдата дати. Отсъствието на подсъдимия е установено от свидетелите кап. Стойко Г. на подсъдимия до месец март 2008 г., а впоследствие от ст. лейтенант С. И. Показанията на свидетелите са подкрепени с писмени доказателства. В докладната книга, командирите на поделение са изготвяли писмени доклади, в които се отразявало отсъствието на военнослужещите лица. За подс. Д. е отразено, че той е отсъствал на конкретните дати и отсъствието касае целия работен ден. Установено е също така, че за отсъствията си от работното място, подс. Д. не е представял оправдателни документи. Тезата на подсъдимия, че отсъствията били свързани с грижи за болния му дядо, не се подкрепя от доказателства по делото. Св. И. е посочил, че подс. Д. системно отсъствал от работа, като за тези отсъствия не се обаждал, не е изтъквал уважителни причини и не е представял оправдателни документи. Свидетелят е посочил също така, че никога не се обаждал предварително, както и в самия ден на отсъствие. Доводът, че за инкриминираните дати е ползвал компенсации, също не се подкрепя от доказателствата по делото. Св. И. изрично е заявил, че за дните в които е отсъствал, редник Д. никога не е искал отпуска или компенсация, не е искал също така да бъде пускан за гледане на болен. От показанията на св. Д. Л. и приложеното сведение /л. 17 от дос./ става ясно, че подсъдимият е ползвал един път болничен лист за гледане на болен издаден на 29.05.2008 г. за срок от 7 дни. На св. И на подсъдимия, също така военнослужещ, не му е било известно че подсъдимият отсъствал от работа за да гледа болния им дядо. Самият той в случай на отсъствие винаги е уведомявал командирите си за грижите по неговия близък, като в тези случаи е ползвал изрично отпуск или компенсация. С оглед на установените фактически положения, почиващи на доказателства, събрани, проверени и анализирани в съгласие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК, изводът на предходните съдебни инстанции за виновно, противоправно и наказуемо по чл. 385 НК деяние е законосъобразен. Деянието е доказано от обективна и субективна страна, а законът е правилно приложен. Доказаните 11 случаи на безпричинни отсъствия от работа, съставляват систематически отклонения от изпълнението на задълженията на подсъдимия по военната служба. В този смисъл присъдата отговаря на изискването по чл. 303, ал. 2 НПК, тъй като обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин. Доводът в жалбата, за недоказаност на обвинението, тъй като не били разпитани негови колеги от поделението, е неоснователен и не сочи на процесуално нарушение. Това е така, защото по делото са събрани достатъчни по обем доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Доказано е, че подсъдимият се е отклонявал от изпълнение на служебните си задължения, като не се е явявал на работа на инкриминираните дати. Неоснователен е и довода за изпълнение на задължението за уведомяване на прекия началник за отсъствието от работа. Същият е изцяло опроверган от показанията на горепосочените свидетели командири на поделението. Доводът за процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните му права също е неоснователен. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е приключило без участието на защитник, като няма данни подсъдимият да е настоявал същото да се разгледа в присъствието на адвокат. Видно е също така от протокола на съдебното заседание проведено на 07.10.2009 г., че подсъдимият не е направил искания за допълнителни разпити на лица във връзка с обвинението срещу него. Пред въззивния съд, подсъдимият не се явил в съдебно заседание. За него се е явила адв. Д от АК-Плевен. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи, дали в дните на отсъствие подс. Д. е получавал заплата е отхвърлено като неотносимо към предмета на обвинението. Преценката на съда е правилна. По делото липсват каквито и да е доказателства затова, подсъдимият да е ползвал неплатен отпуск, заявяването на който става по установен ред. Правилно в мотивите си съдът е отбелязал, че неявяването на работа на военнослужещия, без да е получил разрешение по съответния ред, винаги съставлява неизпълнение на задълженията по военната служба. Без значение е обстоятелството по какъв начин документално е било оформено отсъствието му от работа. Военнослужещият може да осъществи изпълнителното деяние-отклоняване от изпълнение на задълженията по военната служба дори да се намира в поделението, ако по някакъв начин не изпълнява тези задължения. В случая това отклонение е реализирано посредством системно -повече от три пъти неявяване на работа. От показанията на св. Ст. И. е установено, че когато подсъдимият е искал, е бил пускан в компенсация. За процесните случаи, отразени от свидетеля като отсъствие в докладната книга, свидетелят не е заявил, че те са компенсация. За реда по който е възможно вземане на компенсация свидетелства брата на подсъдимия- И. Д. На л. 22 от делото той е посочил, че за дните в които не се явявал на работа, той е ползвал компенсациите. От друга страна, в обясненията пред окръжния съд, подсъдимият изобщо не сочи за това, че дните в които е отсъствал, са били компенсация. Тезата му е, че винаги се бил обаждал в поделението, когато е отсъствал, но от показанията на разпитаните свидетели същата е опровергана. Независимо, че подсъдимият е знаел че трябва да се обажда и уведомява командирите си, когато не се явява на работа, той не го е правил. По изложените съображения, тъй като при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 НПК, водещи до неправилното прилагане на материалния закон, съдебният акт следва да се остави в сила. Не са налице касационни основания за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение