Решение № 4433 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 701/2010 г.

Решение № 4433 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 701/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна срещу решение № 1853 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 2283/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 0303654 от 13.05.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 367 от 8.07.2008 г. на зам.-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, с който на "Еврофрукт комерс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна е отказано право на данъчен кредит за периода м. 09 - м. 10.2007 г. в общ размер на 16 900 лв. по фактури № 10...03/27.09.2007 г. и № 10...25/31.10.2007 г., издадени от "Лео Гарант" ЕООД - гр.Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът "Еврофрукт комерс" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, която счита за просрочена, а по същество - за неоснователна. Касационната жалба, е подадена от надлежна страна и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, съобразно датата - 27.11.2009 г. на пощенското клеймо върху плика, приложен по делото и датата, отразена върху съобщението за решението - 13.11.2009 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени РА, предмет на съдебно оспорване, първоинстанционният съд е приел, че предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по двете данъчни фактури, издадени от "Лео Гарант" ЕООД се черпят от разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Прието е за установено, че "Лео Гарант" ЕООД е посредник при осъществяване на сделки, като за осъщественото посредничество посредникът има право на възнаграждение в размерите и при условията на същия договор. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че за периода м. март. 2008 г. до 8.01.2009 г. между жалбоподателя и "Проксима Инвест" са извършени доставки на стоки в общ размер на 4 224,27 лв., а между жалбоподателя и ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" гр. Варна - за 46 272,46 лв. При така установеното от фактическа страна съдът прави изводи, че безспорно установено е, че между дружеството жалбоподател и "Лео Гарант" ЕООД е сключен договор за посредничество от 1.08.2007 г., в резултат на който са сключени договори за покупко-продажби от възложителя с "Проксима Инвест" ООД - гр. Варна и ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" - гр. Варна. Съобразно разпоредбата на чл. 51 от Търговския закон, уговореното в договора от 1.08.2007 г. и протоколите за извършена и приета работа от 27.09.2007 г. и 31.10.2007 г. дружеството жалбоподател е заплатило сумата от 84 500 лв. по фактури № № 10.. 03/27.09.2007 г. и 10.. 25/31.10.2007 г., които са осчетоводени и следва да се приеме, че е налице доставка на услугата по чл. 8 от ЗДДС. Решението е неправилно. Сключени са два договора за доставки: на 27.09.2007 г. между "Еврофрукт Комерс" ЕООД - купувач и "Проксима Инвест" ООД - продавач и Договор от 31.10.2007 г. между "Еврофрукт Комерс" ЕООД - купувач и ЕТ "Варна фрукт 2004 - Йордан Христов" - продавач. С Анекси от 1.04.2008 г. договорите за покупко-продажби от 27.09.2007 г. и 31.10.2007 г. са прекратени. Към датата на подписване на анексите - 1.04.2008 г., по договорите, сключени между жалбоподателя, от една страна, и от друга страна - "Еврофрукт комерс" ЕООД и "Проксима Инвест" ООД, не са издавани фактури. Твърденията са, че за осъществени сделки е ползван посредник "Лео Гарант" ЕООД, на когото е платено възнаграждението по процесните фактури. В хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на ЕТ "Варна Фрукт 2004- Йордан Христов", проверяваното лице дава обяснения от 5.03.2008 г., че при сключване на договора за доставка на стоки с "Еврофрукт Комерс" ООД от 31.10.2007 г., посредник е било "Лео Гарант" ЕООД, но към датата на даване на обяснението включително, по договора за стоки не са издавани фактури и не са осъществявани доставки по този договор. При проверка в дневника за продажби на лицето, се установява, че е издадена само една фактура за продажба на стоки № 10...778/31.03.2008 г. с данъчна основа 2 500 лв. В хода на съдебното следствие са представени и ф-ри № 1. .864/5.06.2008 г., № 2...412/27.06.2008 г., № 1..936/22.07.2008 г. и № 1. .946/29.07.2008 г. Всички тези фактури неправилно са обсъдени от съда и от ССЕ, тъй като същите са издадени след анулиране на договорите, т. е. след 1.04.2008 г. и по никакъв начин не се установява да са във връзка с договора. Вторият доставчик - "Проксима Инвест" ООД отрича посредник в сделките да е бил "Лео Гарант" ЕООД. От писмените обяснения на управителя на "Проксима Инвест" ООД - гр. Варна от 4.03.2008 г. е видно, че при сключване на договора от 27.09.2008 г. не са ползвани услугите на посредник. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на "Проксима Инвест" ООД гр. Варна в резултат на която е установено, че по договора от 27.09.2007 г. не са издадени фактури. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право на приспадане на данъка за услугите, които доставчикът - регистрирано лице по ЗДДС му е доставил или предстои да му достави. В случая, предвид анулирането на договорите за доставка, не може да бъде направена пряка и непосредствена връзка между фактурите, издадени от ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" и "Проксима Инвест" ООД на "Еврофрукт комерс" ЕООД, след датата на анулиране на договорите - 1.04.2008 г. От друга страна, ответната страна е оспорила издадените фактури от "Лео Гарант" ЕООД като неотразяващи реално осъществени доставки по тях. Съдът е следвало в решението си да изследва дали жалбоподателят, ползвайки се от тези частни писмени доказателства, във връзка с оспорването им относно отразените в тях стопански операции, е представил доказателства за реалност на доставките на услуги, тъй като доказателствената тежест относно доказване на това обстоятелство е за жалбоподателя, който се позовава на тези доказателства. В съдебното решение не е направена правилна преценка на представените доказателства, които не се ползват с доказателствена стойност, след като са оспорени и липсват ангажирани други допълнителни доказателства, установяващи реалността на доставките. Предвид факта, че липсват доказателства за доказана връзка между доставките на стоки по фактурите, описани в съдебното решение, издадени от ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" и "Проксима Инвест" ООД на "Еврофрукт комерс" ЕООД, и договора за посредничество с "Лео Гарант" ЕООД, то за "Еврофрукт Комерс" ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури за услуги, издадени от "Лео Гарант" ЕООД през данъчен период м. 09 - м. 10.2007 г. на осн. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Решаващо е, че договорите, сключени от ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" и "Проксима Инвест" ООД с "Еврофрукт комерс" ЕООД са анулирани на 1.04.2008 г., до която дата не са издавани фактури от продавачите. Представените фактури след тази дата не могат да бъдат обвързани с тези договори, поради което и фактурите за посреднически услуги по тези договори, издадени от "Лео Гарант" ЕООД не са свързани с извършени облагаеми доставки. При тези данни, необоснован и неправилен е изводът на съда, че е налице изпълнение по двата договора сключени с ЕТ "Варна Фрукт 2004 - Йордан Христов" и "Проксима Инвест" ООД, при посредничеството на "Лео Гарант" ЕООД. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. При този изход на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 770 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,