Решение № 10839 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2022 г.

Решение № 10839 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна подадено от И. Денев. Иска се отмяна на Определение № 47 от 10.02.2021 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. С определението, чиято отмяна се иска е оставена без разглеждане жалбата на И. Денев срещу Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор на Многопрофилна областна болница за активно лечение "Д-р Стефан Черкезов" АД и е прекратено производството по делото. В искането за отмяна се сочи, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, а именно: открити са нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а също така съдебният акт е основан на акт на държавно учреждение, който впоследствие е отменен. Твърди, че по негова жалба е отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Велико Търново, като решението е влязло в сила на 10.06.2022 г. Сочи, че тази заповед е послужила като основание за издаването на Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор на Многопрофилна областна болница за активно лечение "Д-р Стефан Черкезов" АД (МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД). Счита, че постановеното и влязло в сила решение, с което е отменена заповедта на директора на РЗИ – Велико Търново, се явява ново обстоятелство (ново доказателство), което при решаването на адм. дело № 21/2021 г. на АС – Велико Търново не е могло да му бъде известно, тъй като към 26.03.2021 г., когато е влязло в сила Определение № 47 от 10.02.2021, т. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., не е съществувало в правния мир, както и че влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, е постановено въз основа на документ, който впоследствие е бил отменен по установения законов ред. Излага съображения, че има правен интерес да обжалва заповедта на изпълнителния директор МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, тъй като му е признат правен интерес да оспорва Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, както и че е оспорил Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД в срок. Моли искането за отмяна да бъде уважено. Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г. да бъде отменено, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по искането за отмяна – Изпълнителният директор на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД оспорва същото по съображения изложени във възражение. Сочи, че искането за отмяна е процесуално недопустимо, като просрочено. Моли искането да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, Петчленен състав по искането за отмяна приема следното: Искането за отмяна на Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК е процесуално недопустимо предвид следното: Молителят обосновава основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 с влязлото на 10.06.2022 г. Решение № 267/23.07.2021 г. на АС - Велико Търново, постановено по адм. дело № 83/2021 г., с което е отменена Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ – Велико Търново. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая актът, чиято отмяна се иска - Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., е влязъл в сила на 26.03.2021 г. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е изтекъл на 26.03.2022 г. Искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и се явява просрочено независимо, че е подадено в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като тримесечният срок (считано от 10.06.2022 г., когато е влязло в сила Решение № 267/23.07.2021 г. постановено по адм. дело № 83/2021 г. на АС - Велико Търново) се поглъща от едногодишния срок. Поради изложеното искането за отмяна на Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Искането за отмяна на Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., на основание чл. 239, т. 3 АПК е процесуално допустимо. Подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3, съгласно който искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила – в случаите по чл. 239, т. 3. Актът за отмяна на Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ – Велико Търново - Решение № 267/23.07.2021 г. на АС - Велико Търново, постановено по адм. дело № 83/2021 г., е влязъл в сила на 10.06.2022 г., а искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и е в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. В този смисъл Определение № 11352 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2020 г., 5-членен с-в; Определение № 8154/06.07.2021 г. на ВАС постановено по адм. дело № 5968/2021 г., 5-членен с-в. Разгледано по същество искането за отмяна на това основание е неоснователно. С Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г. е оставена без разглеждане жалбата на И. Денев срещу Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД и е прекратено производството по делото. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по адм. дело № 21/2021 г. АС – Велико Търново е приел, че оспорената заповед не представлява административен акт, поради което е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК. Изложил е съображения, че общ административен акт представлява Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ Велико Търново, която не е предмет на делото. Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г. е оставено в сила с Определение № 3898/26.03.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3015/2021 г. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове е извънреден способ за защита и е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. С оглед изложените в искането за отмяна съображения, г-н Денев счита, че е налице основание за отмяна, тъй като определението, чиято отмяна иска е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата на чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред. В случая при постановяване на определението, чиято отмяна се иска, решаващият съд не се е позовал на отменената със съдебно решение Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ Велико Търново, която заповед е посочена в Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД предмет на адм. дело № 21/2021 г., а е извършил преценка за характера на оспорвания акт предмет на жалбата, с която е сезиран, като е приел, че същият не е административен такъв и не подлежи на съдебен контрол. Това означава, че съдебното определение, чиято отмяна се иска не е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Съдът е извършил преценка на допустимостта на жалбата и не е разгледал спора по същество. В случая само при разглеждане на спора по същество (т. е. при допустима жалба), е щяло да се преценява дали актът правилно е издаден в изпълнение на Заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ Велико Търново, съответно в производството по отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК дали отмяната на тази заповед може да има за последица отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Съображенията изложени в искането за отмяна, че г-н Денев има правен интерес от оспорването на Заповед № 257/21.10.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД и че жалбата му срещу тази заповед е била подадена в срок, са неотносими към искането за отмяна, тъй като това са въпроси, които са били предмет на редовния инстанционен контрол и не се преценяват в производството по отмяна. По изложените съображения искането за отмяна на Определение № 47 от 10.02.2021 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 21/2021 г., на основание чл. 239, т. 3 АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав