Решение № 4307 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 163/2022 г.

Решение № 4307 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 163/2022 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4805/19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 11795/2020 г. по описа на АССГ, с което по жалба на "Винд Енерги Варна"ООД, [ЕИК] е отменено решение № Ж-704 от 28.10.2020 г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в съдебния акт. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на КЕВР като неоснователна. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, "Винд Енерги Варна" ООД- гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, "Национална електрическа компания" ЕАД- гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Андреев, който поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, развити от него в писмен отговор на касационната жалба. Ответникът, "Енерго- ПРО-Продажби"ЕАД – гр. София, редовно призван, се представлява от адв. Тодорова, която намира касационната жалба за основателна, а оспореното с нея съдебно решение – за неправилно по съображения, подробно развити от нея устно – в хода на делото по същество. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, "Мост Енерджи"АД- гр. София, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, "Електроенергиен системен оператор" – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Димитрова, която не оспорва касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити писмено становище и устно – в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Динамик Груп"ООД- гр. Варна и "Винд Енерги Варна"ООД- гр. Варна срещу решение № Ж-704 от 28.10.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 административното производство, образувано по жалба вх. № Е-12-00-276 от 07.05.2020 г., подадена от "Винд Енерги Варна"ООД и "Динамик Груп"ООД срещу "Енерго -ПРО Продажби"АД, "Национална електрическа компания"АД, "Електроенергиен системен оператор"ЕАД и "Мост Енерджи" АД, е прекратено. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването, съответно – за незаконосъобразност на атакувания с жалбата административен акт. Според АССГ, въпреки обстоятелството, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната в чл. 144, ал. 1, и чл. 145- чл. 147 от Наредба № 3 процедура, същото все пак е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. За да стигне до този правен извод, административният съд е приел, че, макар разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба № 3 да е диспозитивна, а не императивна, КЕВР не е използвала предоставения й от законодателя инструментариум за оказване на съдействие за доброволно уреждане на спора, уреден в чл. 150 – 153 от същата наредба. Според АССГ КЕВР в качеството й на контролираща страна в тези спорове е следвало да изчерпи и тези възможности за доброволно уреждане на спора между страните. Като не е сторила това, КЕВР е постановила незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. По горните съображения АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно АССГ е заключил, че неосъществяване от страна на КЕВР на разписаната в чл. 144, ал. 2 от Наредба № 3 възможност да организира среща между страните с цел доброволно уреждане на спора по реда на чл. 150- чл. 153 от същата наредба съставлява задължителен елемент от административната процедура по законосъобразното издаване на административния акт, неспазването на който съставлява основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Както правилно административният съд в мотивите на обжалваното решение е посочил, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Наредба № 3 е диспозитивна, а не императивна, поради което само по тази причина нереализирането на предвидената в нея възможност от страна на КЕВР не може да се разглежда като нарушаване на административнопроизводствените правила, а на още по-силното основание – не може да съставлява съществено такова, което да влече незаконосъобразност на административния акт. Доколкото АССГ в атакувания съдебен акт е разсъждавал и изложил мотиви само за съответствието на решението на КЕВР на изискванията за компетентност, форма и съответствие на същото на административнопроизводствените правила по чл. 146, но не е изложил мотиви относно съответствието на същото решение на действащите материалноправни разпоредби и целта на закона и предвид доводите на настоящата касационна инстанция, развити по-горе, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне относно съответствието на административния на изискванията нематериалния закон и целта на закона. По горните съображение касационната жалба е основателна, а обжалваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ по съображенията, изложени в мотивите на настоящия акт. Предвид изхода от спора направените искания за присъждане на съдебни разноски подлежат на разглеждане от новия състав на АССГ съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение