Решение № 8895 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2014 г.

Решение № 8895 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" против решение № 1318 от 4.03.2014 г., постановено по адм. д. № 13893/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен отказ на изпълнителния директор, обективиран в писмо изх. № 30/41ЛИ/5/Ф от 25.10.2012 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Касаторът навежда твърдения за неправилност на решението в обжалваната част, като счита, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа доводи за недопустимост на съдебния акт поради липса на годен предмет на оспорване. По същество развива съображения за произнасяне на съда при непълнота на доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. В хода на касационното производство пълномощникът на касатора изразява становище, че за дружеството-жалбоподател е отпаднал правния интерес от оспорване, тъй като в процедура по акредитация органът е издал последваща заповед № А607/13.11.2014 г., с който е удовлетворено заявлението за разширяване обхвата на акредитацията с поисканите нормативни актове като методи на изпитване. Иска прекратяване на производството като недопустимо или отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или произнасяне по съществото на правния спор. Ответникът "Технотест" АД, чрез пълномощника си, счита съдебното производство за недопустимо, тъй като са удовлетворени исканията по подаденото от дружеството заявление за преакредитация и разширяване обхвата на акредитацията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на съдебното производство. Върховният административен съд, като провери допустимостта и валидността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд София-град е писмо изх. № 30/41ЛИ/5/Ф от 25.10.2012 г. на изпълнителния директор на ИА "Българска служба за акредитация". С него на "Технотест" АД е изпратен за съгласуване проект на обхвата на акредитацията, като дружеството е уведомено, че трябва да бъде върнат с положен подпис, удостоверяващ съгласуването. Органът е разяснил на адресата, че в проекта не са включени заявените нормативни актове, тъй като не са посочени конкретни методи на изпитване. Към писмото е приложен проект на заповед за акредитация. Оспореното писмо е издадено в процедура по чл. 27 и сл. от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, открита по заявление вх. № 09-95ТР/10.10.2011 г., подадено от "Технотест" АД за преакредитация и разширяване обхвата на акредитацията. Първоинстанционният съд подробно е описал действията на страните в производството, съответни на разписаната в закона процедура. След като заявителят е уведомен за проекта, със заповед № 1347/25.10.2012 г. изпълнителният директор на Агенцията е преакредитирал и разширил обхвата на акредитацията на дружеството и е издаден сертификат, валиден до 31.10.2016 г. От правна страна съдът е приел, че жалбата срещу писмо изх. № 30/41ЛИ/5/Ф от 25.10.2012 г. е допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - страна в производството по издаване на акта и при наличие на правен интерес. Посочил е, че независимо от формата, в която е обективиран, по правното си естество, с оглед съдържанието и последиците му, писмото съдържа изрично волеизявление на компетентния в процедурата по акредитация административен орган за частичен отказ да удовлетвори искането на заявителя за преакредитация и разширяване обхвата на акредитацията. Заключил е, че отказът е постановен от компетентен административен орган по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗНАООС, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като неизпълнението на задължението по т. 7 не накърнява правата на адресата. Според съда, отсъствието на фактически и правни основания се квалифицира като нарушение на административнопроизводствените правила, но за мотиви на административния акт се приемат и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, в случая, мотивите, изложени от Комисията по чл. 13 ЗНАООС. Приел е, че оспорения в писмото отказ е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. По тези съображения го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е постановено по недопустима жалба. Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация. Нейните правомощия, както и редът и условията за извършване на акредитация, преакредитация и разширяване обхвата на акредитацията, са уредени в Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Към агенцията са конституирани и колективни органи, участващи в процеса на акредитацията - Съвет по акредитация, Комисии по акредитация, Комисия по възраженията. Процедурата по акредитация (респективно по преакредитация или разширяване обхвата на акредитацията) започва със заявление на лицето. Извършва се предварително проучване, оценка, предложение на Комисията по акредитация със становище и приключва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за акредитация и сертификат. Законът предвижда, че при отрицателно становище на комисията по акредитация, изпълнителният директор издава мотивирана заповед за отказ (пълен или частичен). Ако заявителят не е удовлетворен, той може да възрази срещу заповедта на изпълнителния директор пред комисията по възраженията, която се явява контролен орган в процедурата. След изчерпване на тази възможност или при изтичане срока за възражения, заповедта за отказ може да бъде оспорена пред съд. Предмет на конкретното съдебно производство е писмо изх. № 30/41ЛИ/5/Ф от 25.10.2012 г., с което изпълнителният директор на ИА "БСА" е предоставил на дружеството-заявител проект за заповед за акредитация, като е уведомил адресата за причините, поради които в проекта не са включени заявени нормативни актове. Това писмо е част от процедурата по издаване на крайния акт, той не съдържа формирано едностранно властническо волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на адресата. Процедурата по преакредитация и разширяване обхвата на акредитацията завършва с индивидуален административен акт - заповед, издадена от изпълнителния директор на Агенцията. В хода на всяко административно производство водещият орган извършва действия, насочени към неговото откриване, развитие и завършване. Оспореното писмо не носи материалноправни последици. Поради това търсената правна защита се реализира чрез оспорване на крайния, завършващ производството административен акт. Правопораждащо значение с оглед целения правен резултат има заповедта по чл. 28, респ. по чл. 30 ЗНАООС, а оспореното писмо има само уведомителен характер, като част от процедурата по издаване на тази заповед. Формиран отказ на компетентния административен орган няма, тъй като изпълнителният директор на Агенцията е задължен по закон да се произнесе с мотивирана заповед. Поради това и правните последици следват от заповедта на касатора като компетентен по закон административен орган. Съставлявайки изявление по чл. 21, ал. 5 АПК, без непосредствено правно значение, оспореното писмо на изпълнителния директор на ИА "БСА" не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. То е акт с уведомителен характер, издадено в хода на процедурата, което не създава задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на адресата. Писмото не обективира волеизявление на административния орган с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ характер. Като е разгледал по същество оспорване срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Наведеният от касатора довод, че е издал нова заповед № А 607/13.11.2014 г., с която заявлението на дружеството е удовлетворено изцяло, поради което то няма правен интерес от оспорването, е ирелевантен за спора. Това е така, защото предмет на съдебно обжалване не е индивидуалния административен акт - заповедта на изпълнителния директор на ИА "БСА", а изпратено от него уведомително писмо за съгласуване. Липсва надлежно волеизявление на дружеството-жалбоподател за оттегляне или отказ от подадената пред първоинстанционния съд жалба. Воден от горното, Върховният административен съд