Решение № 7030 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2019 г.

Решение № 7030 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Я., чрез процесуалния си представител, срещу решение № 772 от 18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 924/2018 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост изх. № УТ-2084-2-002/19.02.2018 г. на главния архитект на община С. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се се отмени оспорения отказ, евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - главният архитект на община С. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Н. Я. срещу акт на главния архитект на община С. изх. № УТ-2084-2-002/19.02.2018 г., с който по нейно заявление от 24.01.2018 г. е отказано издаването на удостоверение за търпимост на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71, 36 кв. м, изградена в ПИ 81178.46.17 по КККР на гр. Ч., горска територия, частна собственост, ПИ 63015.504.181 и ПИ 63015.504.235 по КККР на с. А., двата, представляващи земеделска земя, съответно частна и общинска собственост. В отказа е посочено, че строежът е изпълнен без строителни книжа в терен, за който няма процедиран, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация и застрояване и не е извършена промяна на предназначението на земята, поради което строежът не отговарят на условията за прилагане на § 16 ПР ЗУТ. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени факти и обстоятелства са направени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно се установява, че първият етаж на жилищната сграда е изграден в периода 1980 - 1986 г., а вторият - след 1990 г. Сградата е изпълнена без одобрявани проекти и без издадено разрешение за строеж. Строежът попада в три поземлени имоти, единият от които е горска територия, а другите два - земеделска земя, чието предназначение не е променяно. За тях не е процедиран и одобряван регулационен или застроителен план. При тези данни правилен се явява изводът на съда и на административния орган относно липсата на предпоставките за търпимост за описания строеж. Предвид периодите на изграждането на двата етажа на жилищната сграда са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР ЗУТ, като по отношение на първия етаж е относима хипотезата на ал. 1, а спрямо втория етаж - тази на ал. 2. Предвидените в двата законови текста предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. Строежът попада в неурегулирана територия, извън строителните граници на населеното място. Изграден е в горска територия и в земеделска земя, без да е одобрен подробен устройствен план, предвиждащ извършването на такова строителство. Законосъобразно е заключението, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР ЗУТ. Една от предпоставките за това е сградата да е допустима по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването й или по този закон. Такъв план не е одобрен нито към момента на изграждането на строежа, нито сега. Статутът на земята не е променян. При съобразяване с разпоредбата на чл. 108, ал. 1 - 3 и ал. 7 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция) са изводите на съда, че процесният строеж е недопустим, тъй като не отговаря по вид и предназначение на постройка, която би могла да бъде извършена в земеделски имот, предоставен за земеделско ползване към 1986 г. Процесното строителство, представляващо масивна жилищна сграда, е било възможно след промяна предназначението на земята и наличието на одобрен застроителен план, за което в случая няма данни. Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗУТ предвижда, че без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл. 12, ал. 3 - на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. С оглед времето на извършване на строежа е неприложим § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, но независимо от това сградата не може да бъде търпима и по силата на тази норма като изградена в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при изграждането му или по този закон. Ето защо, правилно съдът приема, че изискванията за търпимост не са налице и постановеният отказ е законосъобразен. Обстоятелството дали сградата е единствено жилище на жалбоподателя е ирелевантно за настоящия спор. Такава преценка се дължи от съда при оспорване на заповедта за премахване на строежа като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която е предмет на друго производство. Издаването на удостоверение за търпимост е от значение само за извършване на прехвърлителни сделки пред нотариус и не влияе на законността на строежа - § 16, ал. 1 изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗУТ. Възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото е неоснователно. При оспорване на отказ за издаване на административен акт в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на предпоставките за постановяването му съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. Данни за предоставено право на ползване върху земеделската земя, върху която е изпълнено строителството, в полза на Н. Я. или нейния съпруг на основание § 4 ПЗР ЗСПЗЗ липсват по делото, поради което не е допуснато соченото в касационната жалба нарушение на изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК. Правилно съдът отхвърля искането за прилагане по делото на преписка, касаеща узаконяване на строеж в съседен имот, като неотносимо към спора. Неоснователно е и наведеното в писмената защита оплакване за издаване на процесния отказ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са уведомени собствениците на поземлените имоти, върху които е построена сградата. Страни в административното производство, респ. в съдебния процес по оспорване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост са само заявителят и административният орган. Трети лица нямат качеството на заинтересовани страни, тъй като този акт не ги засяга. Като се има предвид правната природа на удостоверението за търпимост и че същото се издава за строежа, за да бъде предмет на прехвърлителна сделка, то същото, респ. отказът за издаването му, не влияе неблагоприятно на правната сфера на собствениците на имота, в който той е изпълнен. Отделно от това касаторът не може да претендира чужди права. Предвид изложеното, като отхвърля жалбата срещу отказа на главния архитект на община С., първоинстанционният съд постановява правилно решение, което при липса на визираните в касационната жалба основания за отмяна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,