Решение № 9520 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2015 г.

Решение № 9520 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Г. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 78/23.09.2015 г. по адм. дело № 1/2015 г. по описа на Административния съд - Л., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Л. за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 694/2013 г. по описа на Районния съд - Т. и по КАНД № 25/2014 г. по описа на Административен съд - Л., образувани по жалба на ищеца против наказателно постановление № 495/31.05.2013 г. на началника на Районно управление на МВР - Т.. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Л. не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение Административният съд - Л. е отхвърлил предявения от А. Г. Г. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Л. иск за заплащане на обезщетение от 300 лева за имуществени вреди, причинени от наказателно постановление № 495/31.05.2013 г. на началника на Райното управление на МВР - Т., отменено с решение № 359/25.11.2013 г. по АНД № 694/2013 г. по описа на Районния съд - Т., потвърдено с решение № 31/14.02.2014 г. по КАНД № 25/2014 г. по описа на Административния съд - Л.. С отмененото наказателно постановление, за нарушение на чл. 40, ал. 2, предл. 1 ЗДвП, на ищеца е било наложено административно наказание глоба, в размер на 20 лева, а за четири други нарушение на горепосочения закон - глоба в размер на 100 лева. За процесуално представителство в производствата по обжалване на наказателното постановление А. Г. Г. е упълномощил адвокат И. А.. Видно от приложения към АНД № 694/2013 г. по описа на Районния съд - Т., договор за правна защита и съдействие, Горанов е заплатил на адвокат И. А. сумата от 300 лева в брой. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, са пряка, но не и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според съда, заплащането на възнаграждение на адвокат за осъществено процесуално представителство произтича от облигационно отношение, възникнало от сключен договор за правна защита и съдействие. Направеният разход нямал характер на увреждане за страната, а представлява изпълнение на задължението по договора за правна защита. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението, следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разходи в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. А. Г. не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. С оглед констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Л. да заплати на А. Г. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление № 495/31.05.2013 г. на началника на Районното управление на МВР - Т.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд