Решение № 7442 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2013 г.

Решение № 7442 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на "Далмация" ООД, гр. Божурище, представлявано от Ева Борисова Анева - Управител, против решение № 599 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 189 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-област. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил незаконосъобразността на обжалваната заповед. В останалата част от касационната жалба излага подробно фактическата обстановка и повтаря доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Божурище, чрез адв. Николова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски, в размер на минималния хонорар, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-област, е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Далмация" ООД, против заповед № РД-08 от 09.01.2013 г. на кмета на Община Божурище, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземване на общински недвижим имот, представляващ общински терен от 200 кв. м в УПИ I-676, кв. 31, по ПЗР на град Божурище. Съдът е счел, че не е било налице създадено по силата на закона или на страните правоотношение, което да представлява основание оспорващия да владее или държи имота към момента на издаване на заповедта за изземване. Приел е, че в конкретния случай са осъществени предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на процесната заповед, поради което кметът на Община Божурище е издал един законосъобразен акт, без да е допуснал нарушение на приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по смисъла на чл. 209 от АПК. За да постанови своя резултат, обосновано съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 65 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК, тъй като касаторът е бил уведомен с писмо с изх. № П-И-773 от 24.10.2012 г. за започване на административно производство по издаване на оспорения акт. В общия случай, за да бъде издадена законосъобразна заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е необходимо да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай съдът правилно е счел наличието на кумулативно дадените материално-правни предпоставки за изземване на общинския имот. Обосновано съдът е приел безспорна установеност на общинска собственост върху имота - предмет на обжалваната заповед. Правата на общината върху процесния имот са установени с акт за общинска собственост - АОС № 514 от 27.04.2006 г. Това доказателство съгласно чл. 5 от ЗОС представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в АОС факти. Доказателствата за валидното прекратяване на наемното правоотношение обективират наличие на другия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС - осъществяване на фактическа власт върху имота без основание. Не е спорно по делото, че между Община Божурище и "Далмация" ООД е бил сключен договор за наем, чийто срок към дата 09.07.2012 г. е изтекъл. С Решение № 144 на Общинския съвет - гр. Божурище, по протокол № 11/2012-15 от Заседание на ОбС, проведено на 21.08.2012 г., не е дадено съгласие същият да бъде анексиран и срокът му на действие да се увеличи с още две години, поради което и правното основание за държане на имота е отпаднало. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е съобразено правното значение на заповед № РД-321/05.09.2012 г. и същата е доказателство, че държи процесния имот с правно основание. Тази заповед няма характер на договорно съгласие между страните и няма правопораждащ ефект за възникване правото на жалбоподателя да държи или владее имота. Затова са правилни изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. В останалата си част касационната жалба преповтаря основанията за отмяна на заповедта, на които съдът е дал изчерпателен отговор, с оглед което същите не следва да се коментират отново. Предвид изложеното настоящият състав счете, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението на съда следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. - разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,