Решение № 12191 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5183/2021 г.

Производството поделото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диверсия ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. Л. Владикин срещу решение 1039/19.02.2021 г., постановено по адм. дело 11990/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С778-0038322/10.11.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Нови Искър, пазар Курило, терен 2 3 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че административният орган е извършил преценка за срока на ПАМ и същата е подробно аргументирана с мотиви, които съдът е счел за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията за съразмерност. В тази връзка касаторът твърди, че в заповедта за ПАМ липсват каквито и да било мотиви относно интезитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и оттук и необходимостта за продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. Затова според касационния жалбоподател мотивите, изложени в процесната заповед са бланкетни и несъобразени с обстоятелствата, свързани с конкретно извършената проверка и това не било отчетено и от първоинстанционния съд. Предвид недостатъчността и неточността на мотивите, изложени в оспорената заповед според касатора се е стигнало до невъзможност да се разбере, от какви конкретни съображения, се е ръководил административният орган, за да определи продължителността на наложената мярка. Твърди се също така, че и липсват и мотиви в съдебното решение защо органът приема, че има възможност за извършване на системни нарушения в обекта, както и че не било обсъдено от съда, че нарушението, за което е наложена ПАМ, е извършено за първи път. Относно приетата в заповедта положителна разлика от 973,23 лв. в касационната жалба се съдържа оплакване, че не е установено какво точно изразява тази разлика дали е между фактическата наличност на парите в касата и тази отразена във фискалното устройство. В касационната жалба се сочи съдебна практика на ВАС по адм. дела 14235/2018 г. и 11270/2018 ., която е цитирана и в първоинстанционната жалба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение и отмяна на заповедта за АМ, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Ненкова, я оспорва и моли същата, като неоснователна да се отхвърли, както и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Диверсия ЕООД първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за ПАМ на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Нови Искър, пазар Курило, терен 2 3 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, е законосъобразно издадена предвид установеното от административния орган на неиздаване на фискална касова бележка при извършената от приходите органи контролна покупка на 2 бр. банани за 1 лв. За обосноваване на този си извод решаващият съд се е позовал на разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Въз основа на установеното неизпълнение от жалбоподателя, в първоинстанционното решение са изложени мотиви, че заповедта е законосъобразно издадена, като единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши е относно срока на мярката и такава е извършена при спазване на принципа на съразмерност. В тази връзка съдът е приел, че посоченият извод на органа е обоснован и с оглед разчетената касова наличност чрез фискалното устройство в обекта 76,97 лв. и установените пари в касатора в размер на 973,23 лв. на 02.11.2020 г., когато е извършена проверката от приходните органи. Според съда правилно административният орган е приел, че с нарушението си жалбоподателят е засегнал утвърдения ред за данъчна дисциплина, която трябва да осигурява пълна отчетност. Според съда единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши, е по отношение на срока на принудителната мярка и в конкретния случай такава била извършена. Същата според съда е подробно аргументирана от органа с мотиви, които съдът намира за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията за съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност. В тази връзка се твърди от съда, че в акта се съдържат конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, посочено е, че начина и веда на организиране на отчетността са довели до извършеното деяние, с което цели отклонение от данъчно облагане. Определеният срок от 14 дни на принудителната мярка съдът е приел, че е достатъчна предвид, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина. Предвид изложеното решаващият съд е приел, че заповедта за принудителната мярка е издадена в съответствие с целта на закона и тя цели постигане промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният недопускане на вреда за фиска. Изводът на съда, че наложената ПАМ е законосъобразно издадена, а жалбата срещу нея е неоснователна и затова е отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС при установено нарушение неиздаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка. Когато нарушението е налице и е установено по надлежния начин от приходните органи, както е в процесния случай с изготвен протокол от 02.11.2020 г. и с извършена контролна покупка от проверяващите 2 бр. банани на стойност от 1 лв. и платена в брой, не се спори, че фискална касова бележка не е издадена. В такъв случай административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързваща компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. При оперативна самостоятелност, както правилно е посочено и в обжалваното решение административният орган определя срока на мярката. В конкретния казус съдът не е извършил правилна преценка за определения от административния орган срок на ПАМ. В разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС законодателят е определели този срок да е до 30 дни. В случая 14 дневният срок по заповедта за ПАМ е в рамките на посочения срок и то далеч от максималния размер от 30 дни. При преценката за съразмерност следва да се вземе предвид дали административният орган е мотивирал определеният от него срок на мярката или не. В процесния случай неправилно решаващият съд е приел, че са налице достатъчно мотиви в заповедта за определянето на срока на мярката от 14 дни. Тези мотиви са бланкетни и не отразяват вида на нарушението и тежестта му. Мотивите за срока в заповедта за ПАМ са общите мотиви, с които административният орган налага принудителната административна мярка. Общите мотиви на всяка една наложена мярка по чл. 186 ЗДДС са по отношение на извършеното нарушение и необходимостта с мярката да се осигури защита на обществения интерес и като превантивна мярка за спазване на фискалната дисциплина. Освен това се държи и сметка за начина на организиране на отчетността в проверявания обект, но всичко изложено дотук е относимо към мотивиране на самата мярка с оглед извършеното нарушение, но не и за продължителността на срока, който се налага с процесната заповед. Основателно касационният жалбоподател излага оплакване, че при извършената проверка в търговския обект на дружеството, приходните органи не са установили от какво точно се явява разликата между фактическата касова наличност и тази по фискалното устройство в размер на 973,23 лв., още повече като се има предвид, че търговският обект представлява магазин за плодове и зеленчуци на пазар Курило в гр. Нови Искър. Неизясняването на всички релевантни към нарушението и към наложената мярка факти и обстоятелства несъмнено водят до извод, че заповедта е немотивирана поради което е допуснато соченото в касационната жалба нарушение по чл. 35, респ. чл. 6 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при наличие на отменителните основания, поддържани от касатора и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта за ПАМ, наложена на Ддиверсия ЕООД. Решението е неправилно и подлежи на отмяна и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на Диверсия ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 835 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение