Решение № 5996 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2015 г.

Решение № 5996 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Ч. Р. от гр. Сливен, чрез процесуалния й представител адв. Ана Станкова, против решение № 120 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 95/2015 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/9320 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Брайкова в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/9320 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Живка Русева общо заявление за подпомагане с УИН 20/200513/85898 за кампания 2013 г. по Натура 2000 в размер на 32 752.40 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 169.57 лв., издадено на основание чл. 9, т. 3 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане по Натура 2000 за кампания 2013 г. на 62 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ по група А-постоянни пасища с обща площ 112,14 ха и 1 бр. БЗС по група В-обработваеми земи с площ 1,10 ха. От извършените административни проверки от страна на ДФЗ е установено, че 33 бр. парцела са недопустими за подпомагане и на база на това е издадено и процесното уведомително писмо. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане площи в размер на 20,57 ха, от които 19,55 ха по група А и 1,02 ха по група В, което представлява за група А - 21,11 % наддекларирана площ, а за група Б - 100 %. Вещото лице е посочило, че причината за недопустимост за подпомагане на 31 бр. БЗС е констатирането на двойно заявени площи, които след извършване на процедура по решаването им не са решени в полза на Русева, а за другите е установено, че площта им е извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". Съдът е кредитирал СТЕ, като е посочил, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по Натура 2000, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяване на процесното решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неравно третиране на страните по делото. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви в подкрепа на твърдението си относно правилността на решението на административния орган. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Доколкото последните са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е изследвал в цялост фактите по делото, предвид което допуснал несъответствия в постановеното решение. След като е посочил какво приема за установено въз основа на приобщените по делото доказателства и след подробно обсъждане на заключението на експертизата, съставът на Административен съд - Сливен е отговорил на направените от страните възражения. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил мотивиран извод за незаконосъобразност на спорното УП по съображения, които изцяло се споделят от настоящия съд. Оплакванията на касатора са свързани с обсъждането, което е направил първоинстанционният съд и изводите, до които е достигнал, въз основа на приетото по делото експертно заключение. Тези оплаквания са неоснователни. Административен съд - Сливен коректно е обсъдил заключението на СТЕ. В съответствие с правомощията си по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е направил оценка на заключението като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Конкретно и ясно е посочил, че кредитира заключението на СТЕ, тъй като е изготвено компетентно и кореспондира изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Подходът му е процесуално допустим и съответства на чл. 202 ГПК, доколкото съгласно посочената разпоредба съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. Като го е обсъдил детайлно ведно с приложени по делото доказателства, а и в съвкупност с допълнителното заключение на СТЕ, съдът е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, които е мотивирал подробно в съдебния акт. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК страните могат да оспорят заключението на вещото лице, което в случая е направено от жалбоподателката в съдебното заседание, докато е траело изслушването. Оспорването от жалбоподателката обаче не задължава съда да назначи нова експертиза. Такава се назначава само ако заключението не е обосновано и за съда възникнат съмнения в неговата правилност (арг. чл. 201 ГПК). Съдът е счел за неоснователно назначаването на допълнителна експертиза, като е посочил, че вещото лице е дало отговор на въпросите, релевантни за производството. Неоснователно е твърдението на касатора, че са допуснати нарушения по отношение на БЗС парцел № 47528-315-13-3 и парцел № 47528-48-18-2, тъй като Р. не била уведомена, че имотите попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС). Настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (редакция от 18.12.2012 г., действаща за кампания 2013 г.) всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 2 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно Решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай Ж. Р. е подала възражение относно обхвата на специализирания слой по отношение на четири парцела, един от които е парцел № 47528-48-18-2. На него е отговорено с писмо на министъра на земеделието и храните, в което е посочено, че площта извън ПДЗС след възражението е в размер на 0,12 ха, което не подлежи на отделно обжалване, а само общият административен акт - заповед № РД -09-114 от 27.02.2014 г. на министъра. По отношение на другия парцел с № 47528-315-13-3 Р. не е подала възражение. По делото няма данни касаторът да е обжалвал заповедта, която е самостоятелен административен акт, и да е поискал спиране на делото до произнасяне на Върховния административен съд по законосъобразността на тази заповед. С оглед на това сега въведените възражения за неспазване на изискуемата форма и съществени нарушения на процедурните правила по издаването на заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. не следва да се обсъждат в това съдебно производство. Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение на чл. 16, ал. 3, изр. 3 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Касаторът е цитирал шест парцела в жалбата си, от които за три има отказ от претенцията за тях, а за останалите има представени документи. За последните имоти е следвало застъпването да се реши в полза на Р., което е направено от административния орган. Отклоненията, за които се споменава в касационната жалба са несъществени и не биха променили резултата, посочен в административния акт, което е потвърдено и от вещото лице. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31 май за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 7 Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Видно от приложената административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а, ал. 2 Наредба № 5/2009, удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция), като е отказал субсидия за застъпената площ. От заключението на вещото лице е видно, че след представяне на документите от ДФЗ е извършена втора кръстосана проверка, с която се разпределят останалите двойно заявени площи, което води до извод, че е спазено изискването на чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по Натура 2000 група А е 19,55 ха или 21.11%, а по група В - 1,02 ха или 100%. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по Натура 2000, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи над 20% е отказана субсидия. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски, Ж. Р. следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение