Решение № 16903 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2019 г.

Решение № 16903 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Чиста природа за Бъзън" представлявано от председателя Е. Петкова чрез адв. Казаков от АК-Русе подадена срещу решение № 10 от 05.03.2019 г. постановено по адм. дело № 414/2018 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против Решение № РУ-62-ПР/2018 г. на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на модулна станция за асфалтови смеси", с местоположение в имот № 000125, в землището на с. Бъзън, община Русе, с възложител "Автомагистрали Черно море" АД гр. Шумен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата се иска отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът директорът на РИОС Русе в писмена молба оспорва жалбата по посочени в молбата съображения. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък. Ответникът "Автомагистрали Черно море" АД в отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Пи искане на жалбоподателя в първата инстанция съдът е назначил две съдебно-технически експертизи. Първата експертиза е изготвена от вещо лице доц. д-р Н. Илиева от Национален институт по Геофизика, Геодезия и География към БАН, а втората експертиза е с вещо лице инж. К. Найденова, експерт по водите в БАН. Поставената задача на първата експертиза е да изготви математическо моделиране на дисперсията в атмосферния въздух от инсталацията за асфалтови смеси, получени в резултат на производствения процес /по вид, състав и количества/, да даде заключение по въпроса дали има отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на хората, както и да се представят използваните за изготвяне на експертизата ДАТ файлове, в които са налични входящите данни заложени в софтуера, въз основа на които е изготвено математическото моделиране. Задачата на втората експертиза е била да даде отговор на въпросите: какви са промишлените отпадъчни води получени в резултат на производствения процес; как би се отразило тяхното въздействие върху почвите във и около терена на инвестиционната предложение; каква би била консумацията на вода необходима за производствени и битови нужди и как би се отразило това на водоизточника на водоснабдяване на с. Бъзън и водопроводната мрежа на селото. Заключенията на вещите лице са представени и приети в с. з. проведено на 05.02.2019 г. и не са оспорени от страните. За да отхвърли жалбата съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица и е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно. От съдържанието на първата експертиза е видно, че по отношение на компонент "атмосферен въздух" мотивите в издаденото Решение № РУ-62-ПР/2018 г. на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на ИП "Изграждане на модулна станция за асфалтови смеси" в ПИ № 000125, м. Чуката, землище с. Бъзън, общ. Русе с възложител "Автомагистрали Черно море" АД са правилни, тъй като съгласно получените резултати от математическото моделиране при експлоатация на обекта няма да се превишат допустимите норми за очакваните замърсители, а потенциалните въздействия върху компонентите на околната среда за фазата на експлоатация могат да се окачествят като локални, периодични, слабо отрицателни, обратими и без кумулативен ефект. По отношение на втората експертиза вещото лице е установило, че технологичната схема на модулната станция за асфалтови смеси не предвижда използването на вода за производствени нужди, респ. в резултат от работата на станцията няма да се генерират промишлени отпадъчни води. Липсват предпоставки за въздействие от производствени отпадъчни води върху почвите в и около терена на инвестиционното предложение. Същото не засяга санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Няма предпоставки да се счита, че използването на вода за питейно-битови нужди от водопроводната мрежа и предвидените дейности с ИП ще се отразят на водоизточника на водоснабдяване на с. Бъзън, общ. Русе и водопроводната мрежа на селото. Решението е правилно. Същото е надлежно обосновано с писмените доказателства и изводите на неоспорените технически експертизи. В касационната жалба се преповтарят възраженията на жалбоподателя, които вече са обсъдени от Административен съд Русе. Неоснователно повторно в касационната жалба се твърди, че производството на асфалтови смеси е свързано с използване на вода и емитиране на вредни газове и вещества и отпадъци-промишлени отпадни води от производствения цикъл, които са опасни за здравето на хората и замърсяват природата. Съдът правилно е установил въз основа на заключението на вещото лице К. Найденова, че технологичната схема на модулната станция за асфалтови смеси не предвижда ползването на вода за производствени нужди. Следователно няма да се генерират промишлени отпадни води. Установено е също, че инвестиционното предложение не засяга СОЗ на населеното място и няма да окаже въздействие върху водоснабдяването и водопроводната мрежа на селото. Що се касае до емитирането на вреди газове вещото лице Н. Громкова е категорично, че експлоатацията на обекта няма да доведе до превишаване на нормите за очакваните замърсители. Потенциалните въздействия върху околната среда могат да се окачествят като локални и слабо отрицателни. Повторно в касационната жалба се прави възражение и за нарушение на чл. 93, ал. 4, т. 2 от ЗООС. Съдът правилно е отхвърлил и това възражение като подробно се е аргументирал в решението си в смисъл, че върху имота е работил бетонов възел, който е с преустановена дейност, но върху имота има изградена водопроводна, канализационна и електроснабдителни системи, имотът се намира извън регулацията на с. Бъзън, няма находища на добив за подземни богатства и поради тази причина не възниква необходимост от специално приспособяване на съседни терени. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. Искане за присъждане на разноски е направил касаторът и ответникът по касация. С огледи изхода на спора съдът намира искането на Директора на РИОСВ Русе за основателно. Следва да се осъди СНЦ "Чиста природа за Бъзън" да заплати на административния орган разноски поделото в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,