Решение № 2035 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура против решение 292 от 31.07.2023 г., постановено по адм. д. 407/2022 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Б. Стоянова, чрез процесуалния й представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен прогласява нищожността на заповед ЧР-СП-813/24.10.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Стоянова, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27, като Б. Стоянова е йерархическа връзка на ръководство и контрол със сестра си С. Стоянова. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като не е налице валидно заместване на титуляра на правомощията за издаване на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение. Излага съображения, че към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Стоянова, за титуляра на правомощието Председателя на УС на АПИ, не е налице обективна невъзможност да изпълнява тези правомощия, тъй като не му е разрешено надлежно ползването на платен годишен отпуск към тази дата и липсват доказателства за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало заповедта. По тези съображения съдът прави извод за нищожност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд излага и допълнителни мотиви за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед. От представените по делото доказателства, включително и от изявление на процесуалния представител на административния орган (л. 363) по несъмнен начин е установено, че процесната заповед е подписана от Д. Паунова член на УС на АПИ, а не от инж. И. Иванов председател на УС на АПИ. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповед ЧР-СП-813/24.10.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Стоянова не е издадена в условията на заместване на председателя на УС на АПИ предвид, че към 24.10.2022 г., когато е издадена и подписана заповедта от Д. Паунова член на УС на АПИ на председателя на УС на АПИ все още не е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 24.10.2022 г. до 26.10.2022 г., включително, от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въпреки, че заповедта за отпуск има посочена изходяща дата от 24.10.2022 г., същата е подписана с квалифициран електронен подпис на 27.10.2022 г., поради което законосъобразно първоинстанционният съд приема, че към датата на издаване на оспорената заповед 24.10.2022 г. за титуляра на правомощието - председателя на УС на АПИ - инж. И. Иванов, не е налице обективна невъзможност да изпълнява правомощията си, тъй като към този момент не е разрешено ползването на платен годишен отпуск, а на лицето подписало заповедта Д. Паунова член на УС на АПИ към 24.10.2022 г. все още не са възложени правомощия по заместване. Упражненото правомощие на председателя на УС на АПИ от член на УС на АПИ без надлежно предоставени правомощия по заместване прави обжалваната заповед издадена от некомпетентен орган, което обосновава нейната нищожност. Ето защо като обявява нищожността на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Законосъобразни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Административният акт е издаден на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 108 ЗДСл. като причина за прекратяване на служебното правоотношение със Стоянова е посочено, че не е спазено задължението за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Б. Стоянова е държавен служител от 30.07.2012 г. като преди това е заемала длъжността по трудово правоотношение, а сестра й заема длъжност по трудово правоотношение от 29.01.1999 г. В оспорената заповед като правно основание за издаването й е посочен чл. 27 ЗДСл, като липсват фактически основания, установяващи, кое е основанието за недопустимост по по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. и въз основа на какви обстоятелства се приема същото за възникнало при положение, че още при назначаването на Стоянова за държавен служител през 2012 г. сестра й също е заемала длъжност по трудово правоотношение в АПИ - Областно пътно управление Сливен. Посочената в обжалвания административен акт разпоредба на чл.107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. въвежда специфично основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, съгласно което органът има право да прекрати служебно правоотношение на държавния служител при установяване, че същият не спазва задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл., т.е. когато възникне някое от посочените в чл. 7, ал. 2 основания за недопустимост (включващо в т. 1, предл. четири роднина по съребрена линия до четвърта степен включително ) в 7-дневен срок от настъпване на това основание. За да бъде осъществен фактическия състав на на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. следва да са налице кумулативно следните елементи: 1. наличие на служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, и 3. бездействие от страна на служителя, изразено в неизпълнение на задължението му за уведомяване на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството на йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина по съребрена линия до четвърта степен включително. От приетите по делото доказателства се установява, че в настоящия случай не е налице вторият елемент от посочения по-горе сложен фактически състав, а именно не е възникнала йерархическа връзка на ръководство и контрол между държавния служител Б. Стоянова, назначена на държавна служба на длъжност финансов контрольор от 30.07.2012г. и сестра й С. Стоянова, защото използваното понятие от законодателя йерархическа връзка е в контекста на йерархическата подчиненост по см. на чл. 24, ал. 1 ЗДСл, предполагаща заемане на определена позиция в съответната държавна служба, т.е. лицата между които възниква йерархическа връзка на ръководство и контрол следва да имат качеството на държавен служител. Сестрата на Б. Стоянова няма качеството на държавен служител, тъй като същата работи по трудово правоотношение на длъжност главен специалист в отдел Административно обслужване Областно пътно управление Сливен, АПИ на основание сключен трудов договор от 29.01.1999 г. При тези факти се установява, че не е налице и и третият елемент от фактическия състав в хипотезата на чл.107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. и за Стоянова не възниква задължение за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Следователно заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, което обосновава нейната незаконосъобразност. Неоснователно са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на компютърна експертиза относно датата на положения с КЕП подпис на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството и отлагане на делото за събиране на доказателства по молба от 28.06.2023 г. В съдебно заседание на 25.05.2023 г. процесуалния представител на ответника изрично заявява, че иска извършване на съдебно-техническа експертиза, ако се оспорва истинността на представената заповед, подписана с КЕП, но ответната страна заявява, че не оспорва авторството. Представени са доказателства за времето на полагане на подпис с КЕП от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на заповедта за отпуск на председателя на УС на АПИ. В съдебното заседание, предхождащо молбата на процесуалния представител на председателя на УС на АПИ за отлагане на делото същият не прави доказателствени искания, както и такива не са поискани, в случай, че се даде ход на делото. Съдебния състав обсъжда всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, правилно разпределя доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства и прави обоснован извод за нищожност на оспорената заповед. Следователно при постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Б. Стоянова сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,