Решение № 4803 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2015 г.

ВАСVI отделение21.04.2016 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4364 от 23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2815/2015 г. по описа на Административен съд С. – град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4803 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. – град срещу решение № 4364 от 23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2815/2015 г. по описа на Административен съд С. – град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Б. Ц. В., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РО-143 от 04.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – С. град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Ц. В. срещу разпореждане № 900502/8 от 30.01.2015 г. на длъжностно лице на ТП на НОИ С. – град. З. да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тъй като изплащането на наследствена пенсия на Б. В. неправилно е прекратено, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право", след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 2 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото с разпореждане № 8900502624/1/3 от 19.09.2007 г. на Б. Ц. В. е отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО. След завършване на средното му образование наследствената пенсия е била прекратена, а впоследствие възобновена поради записването му като студент редовна форма на обучение през учебната 2009/2010 г., видно от уверение № 95 от 08.10.2009 г., като редовен студент в първи курс по специалността "Право" в Софийски университет "Св. К. О." [населено място]. Видно от уверение № 238 от 18.12.2014 г. Б. В. се е дипломирал на I-ва държавна изпитна сесия по учебен план на випуска. Със заповед № СД-03-42 от 02.02.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 297, ал. 1 от ЗСВ, Б. В. е разпределен за стажант – юрист в Софийски градски съд за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2015 г. до 02.08.2015 г. С разпореждане № 900502/8 от 30.01.2015 г. на длъжностно лице на ТП на НОИ С. – град, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсионният орган е прекратил получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 18.12.2014 г., по съображения, че лицето е завършило висше образование и е дипломирано на 17.12.2014 г. Б. В. е оспорил посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ С. – град, който с решение № РО-143 от 04.03.2015 г. е оставил без уважение подадената жалба, като е приел, че лицата, учащи по специалност "Право" са учащи до успешното полагане на трите държавни изпита по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Изложил е съображения, че стажът /задължителен само за упражняване на юридическа професия/ е извън учебния период и лицата в този период не се считат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. Правилно в тази връзка съдът е приел, че до полагане на държавния практико-теоретичен изпит, след задължителния стаж, дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента винаги е получаването на правоспособност да упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от ЗСВ). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове – т. е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността право, следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия. Както е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, тълкуванието, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като норма, противоречаща на акт от по-висока степен (в случая на посочените от първоинстанционния съд разпоредби от глава ХІV на Закона за съдебната власт). Правото на студентите по специалността "Право" да работят юридическата професия става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност. Т. е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи. Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "Право" от практически аспект. Поради това Б. В. има право да получава наследствена пенсия до приключване на обучението си по специалността "Право", което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико – практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон – Закона за съдебната власт. С оглед горното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1