Решение № 10374 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 346 от 19.01.2021 г., постановено по адм.д. 6587/2020 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Г. Стойчев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед РА50-307/23.04.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се одобри проект за ПУП ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.4354.151 в кв. 12, м. Територии, прилежащи на Околовръстен път и бул. Сливница за образуване на нов УПИ ХІV-152 за обществено обслужващи дейности с предвидено в него застрояване и изменение на плана за улична регулация с осеви точки, посочени в заповедта и връща преписката на главния архитект на Столична община за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че административното производство по издаване на оспорената заповед започва по искане на всички съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.4354.151. Констатира, че със заповед от 15.05.2018 г. на главния архитект на Столична община е разрешено да се изработи проект за ПУП ПРЗ при териториален обхват ПИ с идентификатор 68134.4354.151 по КККР на район Люлин, с цел създаване на нов УПИ ХІV-151, кв.12 и изменение на ПУР. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема, че в хода на административното производство съсобствениците на имота, с изключение на Г. Стойчев, прехвърлят притежаваните от тях идеални части от имота на П. Лефтеров, който встъпва в административното производство и моли същото да бъде прекратено, което е прието от административния орган като възражение срещу внесения проект за ПУП ПРЗ и ИПУР. От данните по делото се установява, че е налице висящо гражданско дело по предявени искове от Г. Стоянов, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от Закона за задълженията и договорите и чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, съответно за прогласяване на нищожност на договор за дарение между П. Стойчев и П. Лефтеров и за изкупуване на продадените на П. Лефтеров от останалите съсобственици на имота идеални части от същия. От приложеното в касационното производство решение, което не е влязло в сила, постановено по гр.д. 7258/2019 г. по описа на СГС е установено, че договорът за дарение е прогласен за нищожен и е признато правото на Г. Стойчев да изкупи, на посочената в решението цена, 20/30 ид.ч. собствени на П. Лефтеров от ПИ с идентификатор 68134.4354.151. При тези данни съдът прави извод, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като изходът от образуваното гражданско дело е преюдициален за преценката дали П. Лефтеров е легитимиран да възразява, съответно да прави искане за прекратяване на производството по одобряване на ПУП за имота. Съдът приема, че в случая са били налицe предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ за спиране на административното производство по одобряване на ПУП до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение, поради което прави заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен е изводът на съда за преюдициалност на гражданскоправния спор по образуваното дело по отношение на административното производство по одобряване на ПУП. В производството по одобряване/отказ за одобряване на ПУП, какъвто е характерът на административното производство по издаване на оспорената заповед, могат да участват само заинтересуваните лица, като след извършените сделки, с които се прехвърля право на собственост П. Лефтеров е заинтересувано лице. В това производство не може да се разрешава спор за собственост, а висящият граждански такъв за спор за материално право не е преюдициален спрямо административния спор. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което разрешаването на гражданския спор няма отношение към административния спор. В този смисъл е и константната практика на ІІ отделение на Върховния административен съд постановените съдебни актове по адм.д. 1534/2018 г.; адм.д. 3373/2017 г. и др. Следователно като прави извод за наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и достига до заключение за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените прави, съдът постановява решение в нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 168, ал. 1 съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, като липсват мотиви за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,