Решение № 11053 от 2.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Генов, чрез адв. Радуцов против решение 7422/09.12.2021 г. по адм.дело 343/2021 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - София град в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК , срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 7422/09.12.2021 г. по адм.дело 343/2021 г., Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на В. Генов срещу решение Ц2153-21-136/18.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е била оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/28.08.2020 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване /ПО/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазването на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че В. Генов е подал заявление 2113-21-945 от 07.03.2017г., като е поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Било е издадено разпореждане [номер]/14.03.2017г. и му е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване / КСО/ със срок до 01.12.2019г. По късно лицето е подало заявление 2113-21-3085/23.07.2020 г. като е поискал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, посочвайки, че всички оригинални документи за стаж и доход е представил със заявлението. Длъжностно лице към ТП на НОИ София град по ПО е издало разпореждане [номер]/28.08.2020 г., с което е отказало отпускане на исканата пенсия, поради зачетен по редовните документи на лицето осигурителен стаж в размер 02 години, 05 месеца и 03 дни. Недоволен от постановения акт, В. Генов го е обжалвал пред горестоящия административен орган като директорът на ТП на НОИ София град с решение Ц2153-21-136/18.12.2020г. е оставил жалбата му без уважение като неоснователна. Съдът e изследвал детайлно представените от лицето документи за установяване на осигурителен стаж и в условията на развилото се производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК установил неистинност на трудова книжка 1389, издадена на 01.03.1975г. от ЖПЗ Георги Димитров, която не отразявала вярно посочените в нея обстоятелства за трудовия стаж на жалбоподателя. Стажът в ЖПЗ за периодa от 01.03.1975г. на длъжност бояджия отливки в леярен цех не бил признат, тъй като към датата на издаване на трудовата книжка Генов е бил на 16 годишна възраст. Обосновавайки приложение на разпоредбата на чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г. /отм./ и установената с нея забрана за възлагане на работници и служители до 18-годишна възраст на особено тежки и вредни за здравето им работи, каквато безспорно е трудовата дейност на длъжност бояджия отливки в леярен цех, съдът правилно поставил под основателно съмнение записаното относно придобития трудов стаж на лицето и не е кредитирал писмените доказателства, установяващи го. Прието е също така, че дейността на ЖПЗ Георги Димитров е била прекратена на 26.05.1989 г. с решение на Министерски съвет /МС/ 50/1989 г. с обнародването в Държавен вестник /ДВ/ на регистрирането на ДФ Транстехника. Тези факти са опровергали факта на оформяне на трудовата книжка три години по-късно с печат на дружеството. Съдът е приел като неистински и представения образец УП-3 33-3/19.01.2000 г., издаден от ДФСтроймашининженеринг за периода от 01.01.1992г. до 31.12.1999 г., тъй като е констатирал липсата на данни за изплащателни ведомости и това наложило извода, че образецът е издаден в нарушение на изискванията по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж /НПОС/. Друго обстоятелство, дало основание УП да не се приеме за истински/валиден документ е, че с решение от 03.01.1997 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. 10131/1992 г. е била обявена неплатежоспособността на ДФСтроймашининженеринг, считано от 31.03.1993 г., като е бил назначен временен синдик. Били са дадени сведения от главната счетоводителка, че почти цялото имущество на предприятието е било продадено с решение на Управителния съвет. То е било с прекратена дейност и обстоятелствата, посочени в образец УП-3 33-3/19.01.2000 г. са били опровергани. Прилагайки нормата на чл.194 ал.3 от ГПК, съдът не е кредитирал представеното удостоверение, защото то се явява документ, негоден за доказване на стажа и правата на лицето. Съдът е съобразил извършените от пенсионния и решаващия орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки фактите поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че не е налице изискуемият осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО и чл.68, ал.1-3 от КСО по отношение на В. Генов, за да му се отпусне ЛПОСВ. Както законосъобразно е приел Административен съд София - град, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Наведените доводи в касационната жалба не опровергават по безспорен и категоричен начин фактическите и правни констатации на пенсионния орган, потвърдени от решаващия административен орган и първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно следва да го потвърди. Предвид изхода на делото, своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,