Решение № 12386 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт К. Костадинов, против решение 7661/07.12.2023 г., постановено по адм. дело 5087/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и потвърждаване на издадения от органа акт. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Николов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Ответната страна М. П. Т., с писмено становище оспорва съдебното решение и моли за неговата отмяна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , поради което е процесуално допустима. Производството пред съда е започнало по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД против решение Ж-432/04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката на енергодружеството са дадени задължителни указания: в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол 610120/14.12.2022 г. количества електрическа енергия, отразени в справка за коригиране на сметка за електроенергия от 21.12.2022 г. и фактура 8289473456/31.01.2023 г., издадени на М. П. Т. за обект с ИТН 1656670 и клиентски номер 10010000588, находящ се в гр. Харманли, [жк]. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД решение Ж-432/04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Осъдил е Комисията да заплати разноски на Електроразпределение Юг ЕАД в размер на 1502 лв. От фактическа страна по делото е установено, че на 14.12.2022 г. служители на електроразпределителното дружество посетили обекта, находящ се в гр. Харманли, и извършили проверка на средство за търговско измерване (СТИ) 013223518, при която установили, че уредът е с повреден дисплей и не отчита консумираната електрическа енергия за ИТН 1656670. Поради това СТИ бил подменен, като е съставен и Констативен протокол 610120 от 14.12.2022 г. в присъствието на клиента. След това на М. П. Т. е издадена фактура за дължима сума в размер на 231,25 лева, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за СТИ 013223518. М. П. Т. подал до Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ жалба с вх. Е-04-02-58/20.03.2023 г. против ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, с която възразил против констатирана неизправност на електромер въз основа на която са начислени количества електрическа енергия и е издадена фактура. По повод подадената от М. Т. жалба, е издадено оспореното решение Ж-432 от 04.05.2023 г. на КЕВР с дадени задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД. КЕВР посочил, че стойността по фактурата е определена по цени в съответствие с чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и Решение Ц-19 на КЕВР от 01.07.2022 г. без обаче да е спазена нормата на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, която налага при установено в рамките на проверка несъответствие на метрологичните и/или технически характеристики на СТИ с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавянето на чужд за СТИ елемент, демонтаж на СТИ и изпращането му на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Изброени са хипотезите, налагащи преизчисляване на количеството електрическа енергия, като е посочено, че не за всяка от тези хипотези е предвидено извършването на метрологична проверка на уреда, като такава е предвидена само за хипотезите на чл. 49, ал. 5 и за чл. 55 ПИКЕЕ. Административният съд приел, че процесният случай попада в категорията на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, като в случая извършването на метрологична проверка не е необходимо, защото тя не би имала предмет. Това е така, защото смисълът на една метрологична проверка е да установи дали един уред отчита правилно/точно, но в процесния случай уредът не отчита изобщо, поради което подобна метрологична проверка би била безпредметна. Във връзка с горното, първоинстанционният съд отменил оспореното по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД решение Ж 432/04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и върнал преписката за ново произнасяне. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредба 3/2013 г. КЕВР е провела административно производство и след като е съобразила твърденията на страните и представените доказателства, правилно е счела жалбата на М. П. Т. за основателна. В случая неправилно административният съд е приел, че в конкретния случай СТЕ не подлежи на изпращане за метрологична проверка. Спорен по делото е именно въпросът дали, когато СТИ не измерва количеството енергия, без да е налице външна намеса, се налага изпращането му за метрологична проверка на компетентния орган или е достатъчно преизчислението на ел. енергията да бъде направено от ЕР дружеството. Редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия са уредени в глава 9 на ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 49 ПИКЕЕ се отнася до реда за извършване на проверка, при която при всички случаи се съставя Констативен протокол. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ разграничава основните видове неизправности на СТИ и във всички тези случаи СТИ се демонтира, поставя се безшевен чувал и се изпраща за метрологичен контрол на компетентния орган в срок до 14 дни от датата на проверката. Следва да се посочи, че хипотезите, при които СТИ може да не се изпраща за метрологична проверка са уредени в ал. 6 и в ал. 8, а именно: при форсмажорни обстоятелства и при намеса, водеща на промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на СТИ. В процесния случай тези две хипотези не са налице. Следващите разпоредби на ПИКЕЕ, а именно чл. 50 и сл., регламентират начина на преизчисляване на задълженията на ползвателите при различните ситуации на неизмерване на електрическата енергия, които конкретни хипотези са установени при метрологичната проверка. По делото не става ясно как административният съд е установил, че установената неизправност на процесния електромер е по чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ, а именно - чрез СТИ преминава електрическа енергия, но количествата не могат да бъдат отчетени. Различните видове неизправности на СТИ водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, съответно уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 ПИКЕЕ. По своя характер неизправностите, както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 ПИКЕЕ са несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики, предвидени в чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. Ако се приеме, че СТЕ не следва да се изпращат за метрологична проверка, то няма как да се установи по безспорен начин коя точно неизправност на СТИ е налице и съответно по кой ред следва да бъдат преизчислени задълженията на потребителя - по чл. 50, ал. 1 или по чл. 52 ПИКЕЕ. По горните съображения, касационната жалба е основателна, поради което съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от Електроразпределение Юг ЕАД жалба против решение Ж-432/04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране Предвид изхода от спора касационният жалбоподател има право на разноски за двете съдебни инстанции, поради което Електроразпределение Юг ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР съдебни разноски в размер на общо 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,