Решение № 1303 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2011 г.

Решение № 1303 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на кмета на община Лъки против решение № 1211 от 5.07.2011 г. по адм. д. № 2367 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - ПК "Победа" гр. Лъки не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. С обжалваното решене и Административен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразна заповед № 262 от 27.10.2010 г. на кмета на община Лъки, с която на осн. чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на недвижими имоти - публична общинска собственост, находящи са на ул. "Речна" в гр. лъки, област Пловдив от фактическата власт на кооперацията, поради това, че се държат без основание, ползват се не по предназначение, както и оглед необходимостта от реализиране на мероприятието по ПУП. Правилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото същата има разпоредителна част, която не отговаря на изискването ясно и конкретно да индивидуализира обектите, предмет на изземване. В Разпоредителната част, която след влизане в сила на заповедта, следва да бъде изпълнена по принудителен ред, не се индивидуализират имотите, предмет на изземване, а освен това, както правилно се посочва в мотивите на съдебното решение, не се прецизира всеки един имот, каква собственост представлява - публична общинска или частна общинска собственост. Такава индивидуализация може да се намери само в констативния акт, предшестващ издаването на обжалваната заповед, но това не води до законосъобразност на заповедта, доколкото възможността да допълнително излагане в съпътстващи административния акт актове, се отнася единствено до мотивите на акта, но не и до същинската негова част, съдържаща самото волеизявление, а именно разпоредителната част. Изложеното води до извод, че съдебното решение, с което обжалваната заповед е приета за незаконосъобразна, е правилно. Доколкото незаконосъобразността е установена още при административнопроизводствените правила при формулиране на разпоредителната част, след отмяната на административния акт, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. Предвид изложеното, Върховният административен съд,