Решение № 1835 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Газпро ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Долни чифлик, обл. Варна, за отмяна на влязло в сила Решение 673/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 2326/2022 г. на Административен съд Варна и Решение 3322/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 7487/2023 г. на Върховен административен съд. Искателят твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да му бъдат известни. Изводите на касационната инстанция щели да бъдат различни при съобразяване с ново писмено доказателства - Уведомително писмо с изх. 01-032-2600/537 от 13.12.2018 г. в Контролен лист към него като коментар в частта персонал били посочени данни за наети и ползвани под наем работници за 2016, 2017 и 2018 година, като не били дадени указания за отстраняване на нередност. Други нови доказателства били декларации на лица, наети от БГ Инвест ЕООД, от което Газпро ЕООД е ползвало под наем през 2016 и 2017 година. Липсват твърдения относно наличието на причини, довели до невъзможност за представяне на писмени доказателства в хода на съдебното дирене. Изложени са и допълнителни доводи за незаконосъобразност на наложената на дружеството финансова корекция. Иска се отмяна на решенията на Административен съд Варна и Върховен административен съд, като в условията на алтернативност, ако се приеме, че първоинстанционното решение е благоприятно за искателя и липсва интерес от отмяната му, да се отмени само решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът изпълнителен директор на ДФ Земеделие, в представен по делото писмен отговор определя искането като неоснователно. Към отговора представя обратна разписка за връчване на Уведомително писмо с изх. 01-032-2600/537 от 13.12.2018 г., контролен лист от проверка на място и заявление от управителя на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е било решение 03/311/00804/3/01/04/02 с изх. 01-2600/468#24/12.09.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 391 160 лева, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. С Решение 673/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 2326/2022 г., Административен съд Варна e отменил оспореното пред него решение на изпълнителен директор на ДФЗ. С Решение 3322/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 7487/2023 г. на Върховен административен съд, първоинстанционното решение е отменено и жалбата на дружеството срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна. Искателят твърди, че откритите нови писмени доказателства касаят обстоятелството, че за периода на 2016 2018 г. е изпълнил поетия ангажимент за покриване на показателя устойчива заетост по поетия към ДФЗ ангажимент. Искането е недопустимо по отношение на Решение 673/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 2326/2022 г. на Административен съд Варна, тъй като с този акт жалбата на дружеството е уважена изцяло, а според разпоредбата на чл. 238 ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая решението на първоинстанционния съд е благоприятно за искателя и за него липсва правен интерес от отмяната му. Искането в допустимата му част, касаеща Решение 3322/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 7487/2023 г. на Върховен административен съд е неоснователно. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК касае непълнота на фактическия или доказателствен материал, която непълнота се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение или на небрежност на страната. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК такива са писмените доказателства за новооткрити факти или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи пред сезирания с правния спор съд, без това да се дължи на липсата на дължимата грижа и добросъвестност при водене на делото. Във всички изброени хипотези, новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай така изложените обстоятелства и представените с искането за отмяна писмени доказателства, не попадат в категорията нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което не обосновават соченото от Газпро ЕООД основание за отмяна. Жалбата срещу Решение 03/311/00804/3/01/04/02 с изх. 01-2600/468#24/12.09.2022 г. за налагане на финансова корекция е подадена до Административен съд Варна с вх. 14957 от 07.10.2022 г. Представеното Уведомително писмо с изх. 01-032-2600/537 от 13.12.2018 г. и Контролен лист към него са били част от преписката по проверка за изпълнение на поетия от дружеството ангажимент към Разплащателната агенция за изпълнение на инвестицията при предварително заложените условия, в това число и относно осигуряването на трудова заетост на определен брой лица. Уведомителното писмо е връчено на бенефициента срещу подпис, което изключва възможността за определянето му като новоустановено или новооткрито писмено доказателство. Към него е приложено и заявление от управителя на дружеството, в което е разяснил, че при осъществяване на дейността е установено, че не са необходими предвидените 11 работници. Аналогични са и изводите по отношение на представените седем декларации от лица, твърдящи, че през посочени във всяка от тях периоди от време са полагали труд в обекта на Газпро ЕООД. Всички декларации са датирани от 13.02.2021 година, т.е. преди издаването на оспореното пред съда уведомително писмо за налагане на финансова корекция. Следва да се сподели и становището на административния орган и ответник в настоящото производство, че изпълнението на изискването за определена трудова заетост в обекта на дружеството, е могло да бъде установено с официални документи от НАП, НОИ или документация, свързана с упражняваната от дружеството дейност. Твърдяните като нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, са били известни на искателя още преди образуване на съдебно производство пред първоинстанционния съд, тъй като е участвал в производството по издаване на решението за финансова корекция, което както по-горе беше безспороно установено. Налични са били и данните за трудовата заетост в процесния обект и не е имало пречка да бъдат представени своевременно на административния орган, а в последствие и пред двете съдебни инстанции. В случая непредставянето на доказателства се дължи на небрежност на страната и не може да служи като основание за отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт, чиято отмяна се търси. При така установеното съдът намира, че не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства от значение за делото, а представените с искането писмени доказателства не биха променили вече формираните фактически и правни изводи на Върховен административен съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Искането за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение 3322/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 7487/2023 г. на Върховен административен съд е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника за разноски, в полза на ДФ Земеделие следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав