Решение № 12526 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 923/2016 г.

Решение № 12526 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 923/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б., от гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Александров, против решение № 6804/06.11.2015 г. по адм. дело № 607/2015 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: Столичен общински съвет и Столична община, чрез пълномощника им - юрисконсулт Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. О. Д. И. Кацарова и Г. И. М., чрез пълномощника им - адв. Добрева, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба и молят за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Б. И. Б. за обявяване нищожност на Решение № 444/14.07.2011 г. на Столичен общински съвет /СОС/, с което на основание чл. 21, ал. 7 ЗОбС и чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, за създаване на нови УПИ XXV-1072, XXVI-1684 и XXXIII- за коо, изменение на улица от о. т. 7в до о. т. 31 за създаване на задънена улица от о. т. 31б до о. т. 31в, кв. 2 м. "К. - трета част", р-н "В.", С. и застрояване на нови УПИ XXVI-1684 и XXXIII - за коо, без допускане на намалени отстояния към съседни имоти и сгради, вкл. през улица. За да отхвърли жалбата съдът е извел изводи, че не са налице основания за обявяване нищожност на оспорената заповед. Проследил е процедурата по частичното изменение на действащия ПУП-ПРЗ, засягащо УПИ XXV-1072 и XXVI-1684, со, като е посочил, че същата е спазена. Приел е, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, с оглед предвидената нова улица, която задоволява обществени потребности и е публична общинска собственост, на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, от което следва, че ПУП се одобрява от Общинския съвет - чл. 21, ал. 7 ЗОС. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновал е изводи, че за нищожността на един административен акт може да се говори тогава, когато същия е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на законовите изисквания за неговата валидност, както и ако е издаден без каквото и да е законово основание, които хипотези в случая не са налице. Соченото от оспорващия основание за нищожност - неучастието му в административното производство и неуведомяване за изработения проект, според съда не е такова, което обосновава нищожност, а евентуално незаконосъобразност, което е преклудирано с изтичане на срока за оспорване на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, относно изработените от съдебната практика критерии за нищожност на един административен акт, които в случая спрямо оспорения акт не са налице. Основанията за нищожност се припокриват с основанията за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, с тази разлика, че при нищожността допуснатите от органа нарушения трябва да са особено съществени, в грубо погазване на разписания от закона ред за издаването му, при липса на компетентност на органа-издател, липса на форма, както и отсъствие на каквито и да са правни основания за издаване на такъв акт, с такова съдържание. В случая решаващият съд е установил, че оспореното решение на СОС за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ е издадено от компетентен орган и при спазване на формата. Специалният закон - ЗУТ допуска одобряването на такива проекти за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Друг е въпросът доколко това основание за изменение на ПУП е приложимо за случая, предвид отсъствие на съгласие от касатора, като собственик на УПИ XXV-1072, за това изменение. Правилното приложение на материалния закон обаче, е въпрос на законосъобразност на акта, която в случая е преклудирана с изтичане на срока за обжалването му, а не е въпрос на нищожност. Така стои въпросът и с твърдяното от касатора основание за нищожност, поради неуведомяването му за изработения проект за изменение на ПУП, засягащо собствения му имот. Това оплакване е относимо към спазване на административно-производствените правила от страна на органа при издаване на акта, което е основание за незаконосъобразност, а не за нищожност на акта, която незаконосъобразност обаче е преклудирана, по причини, посочени по-горе, възприети и от съда. В случая обаче настоящата инстанция намира, че оплакването е неоснователно, не само за това, че не води до нищожност на оспорения акт, но и поради това, че е недоказано. От приложените към административната преписка документи /решение на СОС, доклад на гл. архитект на СО, решение по т. 21 на ОбЕСУТ от 01.03.2011 г., възражение от Б. Б. на стр. 47 и пр./ се установява, че касаторът е уведомен за изработения проект за изменение на ПУП-ПРЗ, срещу което е подал възражение, което обаче не е уважено. Уведомяването за акта - решението на СОС, е станало чрез обявление в "Д. в." - стр. 23. От гореизложеното следват изводи, че касаторът не е доказал наличие на основания за нищожност на оспорения акт, поради което и жалбата му правилно е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба и направеното искане в писмения отговор на адв. Добрева, на ответника Г. И. М. следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, в размер на 600 лева за адвокат, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради неявяване на пълномощника в с. з. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение