Решение № 40 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2009 г.

Решение № 40 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на културата, [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт М. Г., срещу въззивно решение № 618 от 8.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2825/2008 г., с което е отменено частично решение № 33 от 27.03.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 3411/2007 и са уважени исковете, предявени от И. Т. Ч., като М. на културата и "О. - ф. д." са осъдени солидарно на основание чл. 215 КТ да и заплатят сумата 1 278.75 евро, представляваща неизплатен остатък от командировъчни пари за времето от 28.06.2004 г. - 20.08.2004 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 465.13 евро. Въззивния съд е приел, че ищцата е била командирована за участие в турне до А., Г. и Италия от директора на "О. - ф. д.", [населено място], поради което и се дължат претендираните командировъчни пари. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивния съд неправилно е приел, че дължи плащане на командировъчни пари, след като работодател на ищцата е "О. - ф. д.", [населено място], Ответниците по жалбата "О. - ф. д.", [населено място], и И. Т. Ч., [населено място], не са заявили становище. С определение № 377 от 01.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 618 от 08.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2825/2008 г. Обжалването е допуснато по въпросите за това дали М. на културата е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове при условие, че работодател на ищцата е "О. - ф. д.", [населено място], който е държавен културен институт и самостоятелно юридическо лице, които се решават противоречиво от съдилищата. По тези въпроси следва да се приеме, че Министерството на културата не е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове за неизплатени командировъчни пари. В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. В разглеждания случай министерството не е работодател на ищцата. Такъв е единствено "О. - ф. д.", [населено място], който е пасивно легитимиран по исковете. Командироването на ищцата като служител на дружеството в чужбина е във връзка със съществуващото между тях трудово правоотношение. От това следва, че касаторът не е пасивно легитимиран по предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе изводът на въззивния съд, че касаторът дължи солидарно с "О. - ф. д.", [населено място], на ищцата неизплатените командировъчни пари, е неправилен. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете против М. на културата трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 344.66 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.