Решение № 8214 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2017 г.

Решение № 8214 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ф. К.- началник сектор "Общинска полиция-П." при ОДМВР П., против решение № 2366 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 537/2016 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен отказът на началник сектор "Общинска полиция-П." при ОДМВР П., обективиран в писмо рег. № 23700-1359/19.02.2016 г., да предостави достъп до поисканата от Н. П. Д. обществена информация със заявление вх. № 234200-1097 от 11.02.2016 г. по описа на ОДМВР гр. П., и административната преписка е изпратена на директора на ОДМВР П. за произнасяне по заявлението на Н. П. Д.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение -отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Моли за обезсилване на решението и прекратяване на делото. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. О. Н. П. Дидов, чрез адвокат В. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд П. е приел, че обжалваният акт е нищожен, като постановен от некомпетентен орган. Съдът е счел, че съгласно чл. 5, ал. 2 от вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявления за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява в ОДМВР, се произнася съответния директор, а в случая отказът е постановен от некомпетентен по степен орган- началник сектор "Общинска полиция" при ОДМВР П.. Решението е правилно. С процесното заявление за достъп до обществена информация, подадено по реда на чл. 24, ал. 1, предл. първо от ЗДОИ, е поискано копие на официален документ, издаден от длъжностно лице, служител на МВР и идентификационни данни за това длъжностно лице. В тази хипотеза на създадена и съхранявана информация от Областните дирекции на МВР/ структура на МВР по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/, задължения субект по см. чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е директорът на ОДМВР П., предвид разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР и чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по постъпили заявления по ЗДОИ. При липсата на данни за изрично определено от органа лице съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ за вземане решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, правилни са заключенията на административния съд, че оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган. След като заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до МВР, Сектор "Общинска полиция"-П., същото е следвало до бъде изпратено на директора на ОДМВР П. за произнасяне след преценка на доказателствата и всички относими обстоятелства. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Макар първоначалната жалба на Дидов да е била насочена срещу мълчалив отказ, предмет на разглеждане пред първата инстанция е последвал изричен отказ за предоставяне на обществена информация. Съдът се е произнесъл по редовна и допустима жалба, срещу годен предмет на оспорване. Дали информацията, поискана с процесното заявление е обществена по смисъла на ЗДОИ е въпрос, на който следва да отговори компетентния административен орган- задължен субект по чл. 3, ал. 1 от същия закон. Достигайки до горните изводи, първоинстанционния съд е постановил валиден, допустим и съответен на приложимите материално правни норми съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд П. като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора се уважава претенцията на Н. П. Д. за направени разноски, които следва да се присъдят в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2017 г. с адвокат В. С.. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като платената сума е в минималния предвиден размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение