Решение № 13934 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2020 г.

Решение № 13934 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Т. Павлова, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В. Милушева против решение № 141 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 119/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-08-41 от 27.02.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 2140-08-20 от 15.01.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали, с което отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост– касационни основания пи чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че за спорния период - 01.01.1999 г. - 15.12.2003 г. са налице доказателства, въз основа на които следва да се признае осигурителен стаж. Позовава се на влязлото в сила решение на по гр. дело № 193/2005 г. на Софийски районен съд, с което "Учтехпром" ЕООД е осъдено да заплати на Т. Павлова неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. -15.12.2003 г., съответните обезщетения и лихви. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение, отмяна на индивидуалния административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски за първата инстанция. Ответникът- директорът на ТП на НОИ - Кърджали чрез старши юрисконсулт Д. Янев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че за спорния период не са налице предпоставки за зачитане на осигурителен стаж. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Администратвния съд е отхвърлил жалбата на Т. Павлова против решение № 2153-08-41 от 27.02.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 2140-08-20 от 15.01.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали, с което отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че времето от 01.01.1999 г. до 15.12.2003 г., през което Павлова е работила като управител на "Учтехпром" ЕООД, гр. София - ПСБ Кърджали, не следва да се зачете като осигурителен стаж въз основа на събраните доказателства. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2170-08-69 от 24.10.2019 г. Т. Павлова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, като към същото е приложила документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Представени са и допълнителни документи, включително копие от трудова книжка № 1204, в която, на стр. 25 от същата е положен щемпел, в който е вписано прослужено време в "Учтехпром" ЕООД от 01.09.1986 г. до 15.12.2003 г., но като общо прослужено време е посочено 10 г., 6 месеца и 21 дни. Представено е и заверено копие от решение от 07.11.2005 г., постановено по гр. дело № 193/2005 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 06.12.2005 г., с което "Учтехпром" ЕООД е осъдено да заплати на Павлова сумата от 6615, 73 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. - 15.12.2003 г., както и 3413, 03 лева обезщетение за забава за периода 01.02.1997 г. -13.01.2005 г., както и законни лихви върху тези суми. Във връзка с така подаденото заявление е била извършена допълнителна проверка, включително проверка на осигурителя "Учтехпром" ЕООД, т. к с удостоверение № 07/29.04.2011 г. осигурителят е анулирал записа в трудовата книжка, като е отразил забележка, че лицето не съществува във ведомостите след 01.01.1999 г. и че в регистъра на осигурените лица липсват данни за периода от 01.01.1997 г. до 14.12.2003 г., с изключение на месеците април, май, юли, септември, октомври и декември 1997 г. Извършена е и проверка на вписания доход за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. в издаденото Удостоверение обр. УП-2 № 4 от 16.08.2019 г. поради съмнения за неистинност., като е било поискано от Павлова да представи удостоверение за положен осигурителен стаж за периода от 15.08.1978 г. до 21.08.1978 г. при друг осигурител, да представи заверена от контролните органи на НОИ осигурителна книжка за периода от 01.03.1999 г. до 31.12.2000 г., като самоосигуряващо се лице. По този повод Павлова е депозирала декларация, в която изрично е заявила, че няма да представи изисканите й два документа и че иска да й бъде издадено разпореждане "въз основа на наличните редовни документи". Извършени са допълнителни проверки в регистрите на НОИ. Съставен е констативен протокол, в който е отразено № КВ-5-08-00682040 от 21.11.2019 г., в който е отразено че Павлова упражнява трудова дейност в качеството си на самоосигуряващо се лице – едноличен търговец, считано от 01.03.1999 г. и е декларирала прекъсване на дейността, считано от 31.12.2000 г. В протокола е отразено също, че при извършената проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че Павлова не е внесла в приход на ДОО дължимите, на основание чл. 4 от КСО, осигурителни вноски за фонд ДОО в периода от 01.03.1999 г. до 31.12.2003 г., както и че при проверка на данните, подавани на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигурено лице" за Павлова, с код за вид осигурен "12" е установено, че няма подадени данни за периода от 01.03.1999 г. до 31.12.2003 година. Проверена е и наличната счетоводна документация на "Учтехпром" ЕООД намираща се в архива в гр. Враца. Приложен е и констативен протокол № 02 от 22.08.2011 за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "Учтехпром" ЕООД, съставен от финансов ревизор при РУ "СО" – гр. Враца, в който е посочено че за периода от месец януари 1999 г. до месец декември 2003 г. вкл. лицето Т. Павлова не фигурира в месечните разплащателни ведомости за заплати на осигурителя "Учтехпром" ЕООД. Посочено е също, че в издаденото Удостоверение обр. УП-3, с Изх. № 07 от 29.04.2011 г. на Павлова за периода от 01.09.1986 г. до 31.12.1998 г. от осигурителя "Учтехпром" ЕООД неправилно е посочен осигурителен стаж от 12 г. и 04 мес., и данните в същото не отговарят на разплащателните ведомости. Не са били открити други изплащателни ведомости или други разходооправдателни документи, от които да е видно, че на лицето Павлова са изплатени трудовите възнаграждения за периода от 01.10.1997 г. до 15.12.2003 г. по изпълнителен лист от 07.04.2006 г. на Софийския районен съд, които да й послужат за издаване на документи за осигурителен стаж и доход. С този констативен протокол са дадени предписания, в срок до 31.08.2011 г. осигурителят "Учтехпром" ЕООД, да издаде и представи в РУ"СО" – Враца, ново удостоверение, обр. УП-2, само за периода от 01.09.1986 г. до 31.08.1989 г. вкл. с верния осигурителен доход от данните по разплащателни ведомости, като се анулират данните по издаденото преди това Удостоверение, обр. УП-2, с Изх. № 07/29.04.2011 г. Второто предписание е изпълнено, като са анулирани данните по трудовата книжка поради това, за периода след 01.01.1999 г. лицето не фигурира в разплащателните ведомости, не е получавало трудово възнаграждение и не е осигурявано. Извършена е нова проверка по разходите на ДОО и с протокол № КВ—5-00700734 от 09.01.2020 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Кърджали е прието, че Павлова фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя "Учтехпром" ЕООД за периода 01.09.1986 г. -31.12.1998 г. на длъжност "управител", но за периода 01.01.1999 г. -15.12.2003 г. същата не фигурира в разплащателните ведомости, няма начислявани трудови възнаграждение, отпуски и др. С оглед на така събраните доказателства с разпореждане № 2140-08-20 от 15.01.2020 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -Кърджали е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-08-41 от 27.02.2020 г., на директора на ТП на НОИ – Кърджали. С оглед на така събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставки за отпускане на претендираната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по ал. 1, съгласно ал. 3, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. В случая е безспорно установено, че съдържанието на трудовата книжка не съответства на данните в разплащателните ведомости на осигурителя, поради което правилно и законосъобразно административният орган не ги е зачел при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателката. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Не може да се сподели становището на жалбоподателя, че трудовата книжка е достатъчно доказателство за удостоверяване на осигурителния му стаж. Разпоредбата на чл. 347 от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но нейната материална доказателствена сила е оборима в случаите на оспорване от страната, на която тя се противопоставя. Обстоятелството, че Павлова не фигурира в разплащателните ведомости за периода 01.03.1999 г. до 31.12.2003 г. компрометира обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са събрани годни доказателства в подкрепа на записванията в трудовата книжка. Освен това, както бе посочено по-горе, по делото е прието като доказателство удостоверение, обр. УП-3, с Изх. № 08/29.04.2011 г., издадено на Павлова, в което изрично е вписано, че се "Анулират данните по трудовата книжка поради това, че за периода след 01.01.1999 г. лицето не съществува в разплащателните ведомости, не е получавало трудово възнаграждение и не е осигурявано". По делото липсват други първични документи (трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.), които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. Влязлото в сила решение от 07.11.2005 г., постановено по гр. дело № 193/2005 г. на Софийски районен съд също не променя направените по-горе изводи. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Това решение доказва единствено обстоятелството, че осигурителят "Учтехпром" ЕООД е бил осъден да заплати на жалбодателката Павлова посочените суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.1997 г. до 15.12.2003 г., съответните обезщетения, както и лихвите. Решението не дава яснота на въпросите кога и как са платени тези трудови възнаграждения, и дали върху тези трудови възнаграждения са начислени и внесени дължимите осигурителни вноски или същите са дължими. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС регламентира, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателката не са налице и предпоставките за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж към датата на заявлението. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,