Решение № 9981 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 826/2010 г.

Решение № 9981 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 826/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Рила, против решение № 352 от 16.11.2009 г. по адм. дело № 374 от 2009 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменено като незаконосъобразно съобщение № МП-01-02-25 от 12.06.2009 г. на кмета на община Рила, с което на Рилската света обител - Рилски манастир, е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. за имота по данъчна декларация № 49 от 7.04.2008 г. в размер на 84,19 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и алтернативно - неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, и иска обезсилване или отмяна на решението, както и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Рилската света обител - Рилски манастир, община Рила, чрез процесуалния си представител - адв. Танчева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по изложени в съдебно заседание аргументи. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е проверил допустимостта на жалбата срещу съобщението и е приел, че обжалваното съобщение представлява индивидуален административен акт, определя размера на дължимата такса за 2009 г. за конкретен имот, посочен в цитираната декларация, издадено е и подписано от надлежен орган - кмета на община Рила. Същото няма уведомителен характер като уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, което се изпраща след издаден акт на кмета по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, и спрямо него няма изискване да бъде подписано. В случая липсват необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - всички фактически и правни основания, от които да се направи извод как е определен дължимият размер на ТБО от 84,19 лв., което е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и препятства възможността за проверка на материалноправната му законосъобразност. Така постановеното решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че обжалваният пред него акт е такъв по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Актът е издаден и подписан от кмета на община Рила и с него са определени вземанията за ТБО на Рилската света обител на основание подадената за имота декларация по чл. 17 ЗМДТ. Без значение е това, че в титулната част вместо като акт за установяване на вземания той е озаглавен "съобщение". Това обаче не променя неговия характер на акт, издаден по реда на чл. 9б ЗМДТ. Касае се до волеизявление на надлежен орган, определящо дължим размер ТБО - т. е. създава задължения за адресата си, и като такъв на основание чл. 9б, ал. 3 ЗМДТ подлежи на обжалване по реда на АПК. Съдът правилно е приел, че този акт предполага спазване на разпоредбата на чл. 59 АПК относно формата и съдържанието му, вкл. изискването в него да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в конкретния случай липсва посочване на каквито и да било правни основания, въз основа на които е определено задължението за такса битови отпадъци. От наличните в акта мотиви, включително и данните по цитираната в него декларация, не може да се провери как е определен общият размер ТБО за процесния имот, нито пък каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена съобразно изискванията на чл. 62 ЗМДТ. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаването на акта е особено съществено и правилно съдът е отменил акта. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 100 (сто) лева за производството пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,