Решение № 15400 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2010 г.

Решение № 15400 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Димитър Николов Захариев от гр. Плевен, срещу решение № 10388/05.08.2010 г., по адм. д. № 6715/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени оспореното от него Решение по т. 3 от протокол № 17/29.04.2010 г., прието на заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/, като се претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се иска решението на тричленния състав на се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Димитър Николов Захариев срещу решението по т. 3 от протокол № 17 от 29.04.2010 г. на Висшия съдебен съвет, прието въз основа на дисциплинарно дело № 76/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг от "прокурор в апелативна прокуратура" в ранг "прокурор в окръжна прокуратура" в същия орган на съдебната власт, за срок от три години". За да постанови решението си съдът приел, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати не е подзаконов нормативен акт, поради което не е предвидено обнародването му в ДВ, че с оглед многобройните телефонни и лични контакти на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев е нарушил правилата на кодекса, както и с действията е накърнил престижа на съдебната власт, поради което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 ЗСВ; че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като неподписването на протоколът от проведеното последно заседание по дисциплинарното дело не е съществено, както и че не е налице нарушение на такива правила, поради това че не са приети определения за нов председател на дисциплинарния състав и нов докладчик, след отвода на Иван Колев; че наложеното наказание е отговаря на тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които са извършени и поведението на нарушителя. С оглед на това приел, че оспореното решение изцяло е законосъобразно и отхвърлил жалбата срещу него. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Тричленният състав е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, съпоставяйки ги с правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на ВСС на всички основания по чл. 146 АПК. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е извел правните изводи, кореспондиращи с установените безспорно правно релевантни факти и обстоятелства, като приел, че решението на ВСС е законосъобразно и отхвърлил жалбата. Оплакванията в касационната жалба са правени пред тричленния състав като такива за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, а в касационната инстанция се правят като необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. За да квалифицира действията на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла и на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както ВСС, така и тричленния състав, са изложили мотиви, в които са анализирал установените факти и обстоятелства, касаещи нерегламентирани и компрометиращи телефонни контакти и осъществени лични срещи с лицето Красимир Георгиев, известен в обществото със съмнителната си репутация. Отричането от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение, не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика изискващи се от магистратите, както и въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав, е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Дисциплинарното нарушение е определено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а наложеното дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е определено съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ, като съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено - ползване на лични контакти за израстване в кариерата и поведението на магистрата, поради което е справедливо и съответствува на целта на закона. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага приповтарянето им. Наличие на продължително контактуване на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев с лични контакти, /както самият той признава от края на 2005 г до края на м. август 2009 г./, гостуването на Георгиев в домът му, през последната 2009 г. от началото й до 16.06.2009 г. чрез многобройни телефонни разговори - изходящи и входящи почти по равно, както и с есемеси. Правилно е прието, че е нелогично обяснението, че тези интензивни контакти са с оглед дейността на съпругата на жалбоподателя, като текстописка на песни на приятелката на лицето Георгиев, тъй като договорът на съпругата, от една страна не е лично с приятелката, а е с музикалната компания "Пайнер", а от друга липсва каквото и да било правдоподобно обяснение защо съпругът и приятелят уреждат техните взаимоотношения. С оглед на това правилно не е прието като установен факт, че контактите не са с оглед дейността на съпругата на жалбоподателя, а с оглед търсене на подкрепа и влияние по нерегламентиран начин, извън законовите, за израстване в кариерата, които накърняват престижа на съдебната власт и допринасят за снижаване на доверието в нея. Правилно е прието, че сим-картата се е ползувала и ползува от жалбоподателя, като без значение е, че е собственост на "Плевен секюрити груп" ООД, тъй като апаратът се е намирал у него, поради което водените разговори чрез нея /входящи и изходящи/ и изпращаните и получавани есемеси, сочат на лични негови контакти с лицето Георгиев. Правилно е прието, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати не е подзаконов нормативен акт, а писани правила за морално-етичното поведение на магистратите, с които те следва да се съобразяват, който се одобрява от ВСС, като техен работодател, което правомощие на ВСС е регламентирано в чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗСВ. ЗСВ не е предвидил обнародването му в Държавен вестник /аргумент от ал. 4 на същия текст/, а начина на редактиране на това правомощие на ВСС, а именно "одобрява", както и подреждането му в посочения текст, не сочи на законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт, поради което не е такъв акт. Оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно непосочване на чл. 5.6 от посочения по-горе кодекс също е било неоснователно, както правилно е приел тричленният състав. От значение за очертаване на дисциплинарните нарушения, като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на жалбоподателя, извършени от него нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството. Правилно е прието, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неподписването на протокола на дисциплинарния състав от председателствуващия го, за проведено заседание на 19.01.2010 г. Това е така, защото избраният дисциплинарен състав, състоящ се от трима членове, представлява помощен орган на ВСС, като наказващ административен орган, които се избират чрез жребий от кръга на членовете на ВСС. Дисциплинарният състав провежда производството по образуваното дисциплинарно дело и внася материалите по него на заседание на ВСС. Протоколът от това заседание на дисциплинарния състав е изготвен писмено и е част от дисциплинарното дело, внесено, след приемане на решението, подписано от всички членове на дисциплинарния състав, за вземане на решение по него от ВСС. Като част от членовете на ВСС, в заседанието по произнасянето по дисциплинарното производство, материалите са докладвани и поддържани от чл. на дисциплинарния състав, като неговите членове са участвували и в гласуването на оспореното решението по налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. С оглед на това неподписването на протокола не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неопределяне на председателствуващ дисциплинарния състав и докладчик по дисциплинарното дело отново, след отвода на члена на състава Иван Колев. С нарочни определения от 11.11.2009 г., след избрания дисциплинарен състав с решение на ВСС от 05.11.2009 г. на членовете Галина Захарова, Пламен Стоилов и Иван Колев, като председателствуващ състав и докладчик е определен Иван Колев. След направения му и приет отвод, с Решение на ВСС по протокол № 48 от 27.11.2009 г. е избран нов член на дисциплинарния състав, а именно Светла Данова, като изрично в решението е записано, че се избира на мястото на Иван Колев, от което следва, че тя го замества и като председател и докладчик по дисциплинарното дело, поради което не се е налагало да се приемат нови определения за това. Като се има предвид гореизложеното решението на тричленния състав е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Воидим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК