Решение № 11522 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Местни приходи, търговия, транспорт, туризъм при Община Антоново срещу решение 143 от 22.11.2021 г. постановено по адм. дело 160/2021г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2224-1/10.09.2018 г. на Бедрие Рeджебова, мл. експерт в дирекция МПТТТ на община Антоново, потвърден с Решение от 11.06.2020 г. на Директора на Дирекция Местни приходи, търговия, транспорт, туризъм при Община Антоново, в частта, с която на ЕТ М3113 П. Средкова [ЕИК], са установени задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 6613.48 лв. главница ведно със съответната лихва за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г.,. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е основал мотивите си единствено на свидетелските показания и неправилно е приел за несвоевременно представени доказателствата за фактическото осъществяване на услугите по сметосъбиране и сметосъбиране за процесния имот представени от касатора. Счита, че съдът неправомерно не е допуснал свидетел очевидец на предоставените от общината услуги. Твърди се, че административния съд неправилно е оценил събраните гласни доказателства, тъй като впечатленията на свидетелите касаят само дейността по снегопочистване, косенето и състоянието на пътищата. Навеждат се доводи, че органите по приходите нямат задължение да изписват механизма на изчисляване на таксата битови отпадъци и изводът на съда за неправилност на АУЗ поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон е неправилен. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът ЕТ М3113 П. Средкова, чрез адв. Николова оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски по делото, за които представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Делото е на фаза втора касация. Предмет на настоящата касационна проверка е решение 143 от 22.11.2021 г. постановено по адм. дело 160/2021г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отменен оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2224-1/10.09.2018 г, с който са установени задължения на ЕТ М3113 П. Средкова, за битови отпадъци за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г. Делото е на фаза втора касация. С Решение 7247/15.06.2021г. по адм.д. 12433/2020 г. Върховният административен съд /ВАС/ е отменил Решение 101/25.09.2020г. по адм.д. 129/2020г. на Административен съд- Търговище поради липса на мотиви по отношение на част от събраните по делото писмени доказателства и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Търговище. При новото разглеждане на делото, ВАС е указал, че следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което да се обосноват собствени мотиви дали от същите се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2015г. 2017 г. За да отмени процесния АУЗ, административният съд е кредитирал показанията на свидетелите П. Великова - жител на [населено място] и П. Петров - полицейски инспектор в селото, разпитани по адм. дело 129/2020 г., приобщено към първоинстанционното дело. Обсъдил е същите като кореспондиращи с приетото по същото дело и приобщено към първоинстанционното дело заключение на ССЕ. По отношение на последното е счел, че въз основа на него се установява, че от трите компонента на ТБО за процесните имоти не са предоставени нито една от услугите, а именно услугата обезвреждане и поддържане на депа и др. съоръжения за обезвреждане, услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е приел за ненавременно представени от административния орган доказателствата - графици за събиране на битови отпадъци, Протокол за плащане на такса за депониране и обезвреждане на битови отпадъци в клетка 1 на РД гр. Омуртаг за части от периоди за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., Справки за предоставени отпадъци до сметище. В същото време е обсъдил същите и е изложил мотиви, че представените писмени доказателства са общи и недоказващи безсъмнено фактическото извършване на услугите, установени в тях. Освен ненавременното им представяне, административният съд е приел, че приложените по делото пътни книжа не съдържат нормативно изискуемите реквизити. Административният съд е счел, че ответника не е ангажирал доказателства установяващи реалното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ. Преценявайки събраните в хода на адм. дело 129/2020 г. доказателства, приобщени към преписката на първоинстанционното производство, поотделно и в съвкупност административният съд е приел за недоказано извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на депа и др. съоръжения за обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Едновременно с това административният съд е приел АУЗ в оспорената му част за незаконосъобразен и на основание съществено процесуално нарушение поради липса на разграничение на видовете услуги, като отделни компоненти образуващи общия размер на таксата битов отпадък, установен за ЕТ М3113 П. Средкова за всяка отделна година. Установена е и липсата на констатации относно начина на определяне на размера на таксата за всяка отделна услуга. Така мотивиран административният съд е отменил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2224-1/10.09.2018 г. в частта, с която на ЕТ М3113 П. Средкова [ЕИК], са установени задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 6613.48 лв. главница ведно със съответната лихва за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г. Решението е правилно. Съобразно указанията на ВАС административният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което е обосновал собствени мотиви дали от същите се установява тяхното извършване. С оглед изложените в касационната жалба съображения, спорът по делото се свежда до това дължи ли ответникът заплащане на такса за битови отпадъци за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г. В тази връзка правилни са изводите на административния съд, че не е доказано реалното изпълнение услугите по по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и услугата обезвреждане и поддържане на депа и др. съоръжения за обезвреждане, където е местонахождението на процесните имоти. За доказването на факта на предоставяне на услугите в конкретното населено място [населено място], което според показанията на свидетелите е село с 4 жители, до което се стига по черен път, общината трябва да разполага с убедителни писмени доказателства. Единствено фактът, че през есента на 2017г. са поставени съдове за сметосъбиране, не е достатъчен да се приеме, че по отношение на имота са извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. По отношение на представените графици за събиране на битови отпадъци, пътни книжки и протоколи правилно първоинстанционният съд е посочил, са същите са твърде общи и неконкретизирани, поради което не допринасят за установяване на факти от значение за решаване на правния спор. Основателно в тази връзка е кредитирано и заключението на вещото лице, в което е посочено, че в приложените доказателства не е посочено пътен лист, номер, дата, каква услуга е била извършвана /почистване на листа, сняг, смет , извозване и др./ Доводите в тази насока са правилни и следва да бъдат споделени, а оплакванията на касатора срещу изводите на съда, са неоснователни. В обжалваното решение съответно са обсъдени свидетелските показания по делото, на които е направен верен анализ. Правилно е съобразено и кредитирано от административния съд заключението на ССЕ, кореспондиращо с дадените от свидетелите П. Великова и П. Петров показания. С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил както доказателствата по делото, така и съответните материално правни разпоредби и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Николова, в полза на ответника следва да се заплатят направените разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв., за заплащането на които са представени надлежни доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение