Решение № 17524 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2019 г.

Решение № 17524 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б., [наименование] [населено място], против решение № 11 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 304/2018 г. по описа на Административния съд – Л.. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение и иска да бъде отменено. Твърди, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ППЗИНЗС урежда начина на получаване на пощенски пратки и Началникът на затвора няма компетентност да урежда този ред със своя заповед. Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на ЗОЗТ "Атлант" гр. Т., довели до нарушаване на правата му. Решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 ЗИНЗС, съдът е отхвърлил предявения иск, подаден от С. Б. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното ? изплащане, за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на затворническата администрация в ЗОЗТ "Атлант" гр. Т., изразяващи се в отказ да се приеме препоръчана кореспондентска пратка № PS9000028 PQ4 J от дата 28.04.2016 г., адресирана от гр. В. до ищеца. От фактическа страна по делото е установено, че на 28.04.2016 г. В. К. е отказал получаването на препоръчана кореспондентска пратка № PS9000028 PQ4 J адресирана от гр. В. до ищеца. Калев е бил упълномощен да получава колетни и пощенски пратки на лишените от свобода и кореспонденцията на Затвора – Т.. Върху разписката, с която е върната пратката, служителят е отбелязал изрично "заповед 2065 – получава се само писмена кореспонденция". При разпита пред съда свидетелят Калев е посочил, че при външен оглед и опипване на процесната пратка е установил в плика твърд предмет, поради което е отказал да получи пратката. Редът за получаване на такива пратки в Затвора – Л. и ЗОЗТ "Атлант" – Т. е уреден със заповед № 2065/16.12.2009 г. и заповед № 306/22.03.2016 г. на началника на затвора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд обосновано е приел, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Съгласно чл. 75, ал. 1 ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Законът гарантира правото на кореспонденция на осъдените лица, като позволява получаването на неограничен брой писма. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС дава право да бъде контролирана кореспонденцията, за да се предотврати извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. На това основание началникът на Затвора – Л. и ЗОЗТ "Атлант" – Т. е издал заповед, с която е регламентирал реда за извършване на проверки на кореспонденцията. Съгласно заповед № 306/22.03.2016 г. упълномощените служители на затвора и затворническото общежитие получават кореспондентски или пощенски пратки, съдържащи писмени съобщения върху хартиен носител. Ако при външен оглед се установи, че тези пратки съдържат други вещи и предмети, пратките не се получават от служителя, респ. от лицето, до което са адресирани. От това следва, че заповедта на началника на затвора е законосъобразна и упълномощеният служител на затвора В. К. е действал в изпълнение на тази заповед, като е върнал пратката адресирана до ищеца. След като е установил наличието на твърд предмет в процесната пратка, той е бил задължен да я върне на куриерската служба. Правилно административният съд е приел, че действията на затворническата администрация са законосъобразни, поради което не е налице първата предпоставка за възникване на отговорността по ЗОДОВ. Въз основа на гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,