Решение № 8660 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2010 г.

Решение № 8660 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Благоевград, против решение № 38 от 23.02.2010 г., постановено по административно дело № 14 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 49/11.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, оставящо в сила разпореждане № 5009060062 от 7.09.2006 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Благоевград, и е постановено изпращане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът Стоян Георгиев Тренчев от гр. Разлог чрез повереника си адв. Дурева моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 49/11.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5009060062 от 7.09.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Благоевград, с което на Стоян Георгиев Тренчев от гр. Разлог е отказано отпускане на добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че към момента на постановяване на принудителната административна мярка - 14.10.1949 г., заявителят не е бил роден, а е роден по-късно - 6.09.1950 г. в населеното място, където семейството му е било изселено. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че касационният ответник попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, които са били изселени по административен ред заради политически убеждения и на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от същия закон има право на добавка към получаваната пенсия. Този правилен извод се основава на обстоятелството, че от раждането си на 6.09.1950 г. до 2.02.1954 г. лицето е живяло в гр. Дряново, където родителите му са били изселени по политически причини. Фактът на изселването по административен ред на родителите му е установен с Удостоверение № 15787/28.06.1992 г. на МВР. Неоснователен е касационният довод за разширително тълкуване на чл. 9, ал. 1, точка 22 от ЗПГРРЛ, която създава право на добавка към пенсията за лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред. Касаторът поддържа, че лицето не може да се счита за изселено, единствено поради обстоятелството, че не е било родено към датата на постановяване на принудителната административна мярка. Това становище е неправилно, защото принудителната мярка "изселване" се налага за определен срок, а не за деня на издаване на акта за постановяването й. В случая са налице данни, че изтърпяването на мярката е започнало на 14.10.1949 г. и е продължило до 2.02.1954 г. От раждането си на 6.09.1950 г. до 2.02.1954 г. Стоян Тренчев е търпял упражнената по отношение на семейството му политическа репресия, изразяваща се в изселване от гр. Разлог в гр. Дряново. В качеството си на малолетен чл. на семейството Стоян Тренчев попада в кръга на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред", определен от § 3а, т. 4 от Допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, и от § 1, т. 4 (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2009 г.) от Допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения в касационната жалба. Изразеното от касатора становище не е съобразено с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, според които "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Защото според чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата удостоверението на МВР се издава "и за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката" и точно такова е съдържанието на намиращото се в преписката на РУСО удостоверение обр. № 3 на МВР, Дирекция "Информация и архив". Административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във вр. с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, и като се е произнесъл в същия смисъл, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Преписката следва да бъде изпратена за решаване на въпроса по същество на длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане пенсии и добавки към тях. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,