Решение № 8403 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14004/2017 г.

Решение № 8403 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14004/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Община Стара Загора – Ж. Тодоров, чрез процесуалния му представител юрк. Вълчева, срещу решение № 285 от 30.10.2017 г., постановено по административно дело № 370/2017 г. от Административен съд Стара Загора, в частта с която е отменен, по жалбата на Л. Вълчева, мълчаливия отказ на посочения административен орган да й предостави обществена информация по т. 4 и в заключителната част от заявление с рег. № 10-21-20/25.05.2017 г., като незаконосъобразен, отменено е решение № 10-22-26/27.06.2017 г. на кмета на Община Стара Загора, с което е отказано предоставянето на информация по т. 2 и т. 5 от същото заявление и преписката е върната на органа за произнасяне съгласно мотивите на оспореното пред настоящата инстанция решение. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно и необосновано. Моли съда да го обезсили в частта по т. 4 и заключителната част от заявление рег. № 10-21-20/25.05.2017 г. и да го отмени в частта по т. 2 и т. 5 от заявлението, както и в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – Л. Вълчева не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства първостепенния съд е установил следните факти: Производството пред административния орган е инициирано със заявление рег. № 10-21-20 от 25.05.17 г., подадено от Л. Вълчева от [населено място], с което е поискано предоставяне на наличната информация (заповеди, предложения, становища, решения и др.), свързана с наградата "Млада Загора" в сферата на науката и образованието за 2017 г., а именно: І. 1. Заповед на Кмета на Община Стара Загора за назначаване на комисия за разглеждане и обсъждане на предложенията за присъждане на наградата; 2. Постъпилите предложения за присъждането й; 3. Становище на комисията за присъждане на наградата "Млада Загора"; 4. Решение на Кмета на Община Стара Загора за присъждане на наградата; 5. Документи, свързани с изразходването на средства във връзка с церемонните по връчване на наградите "Стара Загора" и "Млада Загора". ІІ. За всяка една от изминалите години: 2014 г., 2015 г. и, 2016 г. да й бъде предоставена информация за: 1. Становището на Комисията; 2. Решението на Кмета на Община Стара Загора за присъждане на награда "Млада Загора"; 3. Изразходваните средства във връзка с церемониите по връчване на наградите "Стара Загора" и "Млада Загора". Заявителката е посочила, че желае да получи исканата информация в следната форма: преглед на информацията – оригинал и копие; копия, предоставени по електронен път или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани. С оспореното в настоящото съдебно производство решение № 10-22-26 от 27.06.2017 г., постановено на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, кметът на Община Стара Загора е предоставил достъп до информацията, обективирана в т. 1, т. 3 и т. 4 от заявлението и е отказал достъп до тази, обективирана в т. 2 и т. 5 от същото. Мотивите за отказа на административния орган са, че исканата по т. 2 информация не може да бъде квалифицирана като обществена, доколкото същата не касае дейността на задължения по закона субект, а касае дейността и съдържа данни за трети лица, номинирани за носители на наградата. Посочил е още, че тази информация не е такава, че да осигури възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на общинската администрация или нейни органи. Тя съдържа данни за постижения на трети лица и не следва целта на производството по предоставяне на достъп до обществена информация, поради което не подлежи на предоставяне по реда на този закон. Исканата информация по т. 5 от заявлението също не следва да бъде предоставена, доколкото се иска изготвянето на справка за изразходваните средства по определено събитие, а за да възникне задължение за предоставяне на определена информация, то за задължения субект следва да е налице задължение по закон за създаването й във вида, поискан от заявителя и това задължение да е изпълнено, като по отношение на исканата информация по т. 5 посочените предпоставки не са налице. Съдът е установил, че административният орган не се е произнесъл по т. 4 (решение на Кмета на Община Стара Загора за присъждане на наградата), както и по исканата информация в заключителната част от заявлението (в настоящите мотиви - ІІ). При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган – задължен субект по смисъла на специалния закон, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Установил е, че възраженията на жалбоподателката по т. 4 и заключителната част на заявлението са основателни, тъй като в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение, съдържащо задължителните реквизити по чл. 35, ал. 1 от същия закон. По отношение на изричния отказ по т. 2 и т. 5 съдът е приел незаконосъобразност. Поисканата информация е "служебна" по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като събирането и съхраняването й е във връзка с дейността на общинската администрация и не са налице изключенията, визирани то законодателя в чл. 13, ал. 2. Исканата информация засяга обществения живот и разходването на публични средства, поради което и с оглед § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ е налице превес на обществения интерес, който изисква публичност и прозрачност при разходването им. При тези мотиви съдът е приел незаконосъобразност на мълчаливия и изричния отказ на административния орган и е постановил акта си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия касационен състав, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователни са доводите на касатора, че по т. 4 от заявлението е налице произнасяне на административния орган. Независимо от посоченото в акта, че се предоставя достъп до поисканата по т. 4 от заявлението информация, данните по делото сочат, че решението на кмета на Община Стара Загора за присъждане на наградата не е предоставено. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът е приел, че кметът на Община Стара Загора е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от закона е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява заявеното искане за достъп до обществена информация (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 ЗДОИ). Правилно е приел също, че сезираният с искането субект е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт по всички пунктове, формулирани от заявлението с рег. № 10-21-20/25.05.2017 г., отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ. В случая не са изложени мотиви по т. 4 и по заключителната част на заявлението за достъп до обществена информация. Това представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 38 ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Следователно, правилно решаващият съд е приел, че съществува законов императив за писмено и мотивирано произнасяне по заявлението, а непроизнасянето, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ, е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна. Като е достигнал до изводи в този смисъл и е отменил формирания мълчалив отказ, Административен съд Ст. Загора е постановил решение, което кореспондира с нормативната уредба. На следващо място, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трети лица и няма тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Административният орган дължи мотиви, обосновани с конкретни факти по какъв начин са засегнати интереси на трети лица и да ги отнесе към обществения интерес от достъп до исканата информация. При това според § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. С § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ е въведена оборима презумпция, според която до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Липсата на конкретно посочени факти, обосноваващи правното основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес, обосновава правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение