Решение № 8875 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2017 г.

Решение № 8875 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 4036 от 15.06.2017 г., по административно дело № 809/2017 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което по жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е отменено нейно решение № Ж-190/05.01.2017 г. и е осъдена да заплати деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановени при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът - Д. П., чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, от които се установява, че административното производство е образувано по жалба на Д. П. срещу БТК и "С. Г. Груп" ООД по повод намерено от него писмо от последното дружество, с което го уведомява, че дължи сума в размер на 102, 13 лв. по акаунт 4480864. По този повод Петков поискал от БТК копие от сключения между БТК и "С. Г. Груп" ООД договор за цесия, но това му било отказано и поискал от КЗЛД да провери законосъобразността на предоставянето на данните му. По делото не са представени доказателства, от които да се установи наличие на сключен договор между БТК и Петков, а от представения договор за цесия е видно, че БТК е прехвърлила на "С. Г. Груп" ООД възмездно вземания в размер на 16 837 382 лв., произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 срещу цена в размер на 1 346 876 лв. От посоченото приложение е представено копие от извадка, в която фигурира името на Петков с акаунт 4480864, като част от съдържанието е на език, който не е съдебния – български и е без съответен превод. Представени са фактури, издадени от БТК, в които е посочено името на Петков, за периоди на отчитане 08.03.3009 г. - 07.04.2009 г.; 26.02.2009 г. – 07.03.2009 г. с посочени в тях суми. При тези доказателства и при липсата на договор за мобилни услуги № 870234123/26.02.2009 г., сключен между БТК и Петков, КЗЛД приема, че липсват доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на облигационни отношения между тях, а освен това прави невъзможно да се обоснове извод за допустимост на обработването на личните данни на Петков в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) или тази на чл. 4, ал. 1, т. 7 от с. з., в редакцията му, действала към момента на постановяване на административния акт, даващи възможност на администратора да обработва същите поради необходимост - за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна или за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Въз основа на тези доказателства КЗЛД приема, че в случая данните са обработени неправомерно. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение приема за правилно установена фактическата обстановка от орган, но приема, че в случая макар да не е представен такъв, от представените извлечения от сметки и и фактури се установява задължение на Петков към БТК, което е цедирано към "С. Г. Груп" ООД и следователно е налице основанието по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД., тъй като Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не предвижда като условия за сключване на договора за цесия съгласието на длъжника. Решението е неправилно. Дали договора за цесия е сключен при спазване на разпоредбите на ЗЗД или не е въпрос ирелевантен към спора по настоящето дело, който е дали администратора на лични данни е обработил същите при спазване на изискванията на ЗЗЛД. Както правилно е посочено в обжалваното решение в това производство не могат и не следва да се решават облигационни спорове между страните, свързани със задължения по договор, които впоследствие са цедирани на трето лице. Както правилно е прието от административния орган, в хода на административното производство, а и в хода на съдебното такова не са представени доказателства, от които да се установи по безспорен начин наличието на предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. т. 3 и 7 ЗЗЛД в действала към момента на сключване на договора за цесия и съответно предоставяне на данните на Петков на трето лице, както и за наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 3 ЗЗЛД в редакцията, действала към посочените по-горе моменти. При това решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на БТК следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 ГПК следва ответникът БТК да бъде осъден да заплати на КЗЛД направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение – по 100 лв. за всяка от инстанциите, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение