Решение № 4235 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 356/2021 г.

Решение № 4235 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 356/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сохо" ООД – гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Б. Л. срещу решение № 1426/7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 541/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-С345-0403485/31.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – българска кухня, находящ се в гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 101 – МОЛ - София и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е, че издадената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, при липса на фактически и правни основания за издаването й. Касаторът сочи, че в заповедта липсват подробни мотиви относно продължителността на срока на мярката и в тази връзка същата е наложена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. На следващо място излага възражения и относно достигнатия от съда извод за доказано от страна на органа по приходите извършено нарушение, тъй като в процесната заповед и приложените към нея доказателства липсва описание какво представлява извършената контролна покупка, а е посочена само нейната стойност. В тази връзка излага доводи за нарушение правото на защита на дружеството. За неправилни счита и достигнатите от съда изводи относно липсата на образувано административнонаказателно производство. Сочи, че към датата на издаване на процесната заповед, не е издадено наказателно постановление и не е наложена на дружеството имуществена санкция за установеното нарушение. В тази връзка счита, че в случая неправилно е приложен материалния закон – чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск. Ц. О. оспорва същата в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Сохо" ООД срещу цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – българска кухня, находящ се в гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 101 – МОЛ - София и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е преценил установените факти по делото относно извършената проверка в процесния търговски обект, при която при контролна покупка от органите по приходите при плащане не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК, съдът е приел, че достоверността на описаните в констативният протокол, официален свидетелстващ документ с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ДОПК, юридически факти на извършена търговска продажба и на неиздадена фискална касова бележка за продажбата не е опровергана. Относно възражението на жалбоподателя за липсата на издадено наказателно постановление, съдът изрично е изложил мотиви, че налагането на ПАМ не е обусловено от издаването на наказателно постановление, като в тази връзка излага доводи, че плащането на имуществена санкция няма отношение към законосъобразността на издадената заповед, а към изпълнение на мярката. В решението съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, като определеният срок на мярката е правилно обоснован с оглед постигане задачите на ПАМ по предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и техните вредни последици. Във връзка установената в хода на извършената проверка разлика във фактическата и касовата наличност на паричните средства, съдът обосновава извод, че търговецът системно не регистрира извършените търговски продажби. С оглед изложеното по-горе, първоинстанционният съд обосновава извод, че при постановяване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което жалбата на "Сохо" ООД е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Материалноправните разпоредби на ЗДДС и цитираната по-горе Наредба задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Безспорно установено е в конкретния случай, че при извършената контролна покупка от приходните органи на стойност 7, 10 лв., консумирана изцяло и заплатена в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален бон или касова бележка. Видно от отпечатания дневен финансов отчет и КЛЕН контролната продажба не е отразена. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, вкл. и установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност в размер на 100, 68 лв., което от своя страна е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материалноправните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. Неоснователно е възражението на касатора досежно достигнатия от съда извод за безспорното установяване на извършеното от страна на дружеството нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на "Сохо" ООД, за което е съставен протокол за извършена проверка № 0403485/19.01.2020 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По отношение на провелото се пред първоинстанционния съд производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК, касаторът въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства. С оглед изложеното следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява съставеният протокол за извършена проверка № 0403485/19.01.2020 г. Относно срока за запечатване на търговския обект от данните по делото се установява, че приходният орган е изложил мотиви относно посочения в заповедта срок – 14 дни, като изрично е отразил в оспорената заповед, че при преценката за този срок се вземат предвид тежестта на нарушението и последиците от него, както и вида и характера на търговската дейност. Макар и лаконични налице са мотиви относно срока, който е 14 дни, а съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Срокът, приет от приходния орган е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и е в рамките на законоустановения максимален срок, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка оплакванията на касатора за неспазване на принципа на съразмерност съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК са неоснователни и съдът се е съобразил с тях при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение