Решение № 13637 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гр. Перник, чрез адв. Ц. Георгиева от САК, срещу Решение 289/23.02.2024 г. по адм. дело 249/2023 г. по описа на Административен съд Перник /АдмС Перник /, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Национален осигурителен институт, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В касационната жалба се мотивират доводи за неоснователност и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание, чрез адв. Георгиева поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез гл. юрк. Й. Стоянова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез адв. Скримова поддържа отговора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд-Перник се е развило по исковата молба на А. А. А., с която са предявени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против НОИ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на: 1) 1000 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-Перник в периода от 31.07.2020 г. до определяне на размер на парични обезщетения за безработица /ПОБ/ на 12.11.2020 г., изразяващи се в претърпени загуби от изплатени наказателни лихви по кредити поради това, че не са обслужвани, както и натрупани лихви за изплащане на издръжка на дете, 2) 500 лева, причинени от бездействието на ТП на НОИ-Перник в периода от 31.07.2020 г. до определяне на размер па ПОБ на 12.11.2020 г., изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане, тревожни и депресивни мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето му и 3) 2000 лева, причинени от незаконосъобразното решение КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП па НОИ - Перник, отменено с решение по адм. дело 77/2021 г. на Административен съд София-област /АССО/ за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023 г., изразяващи се в пропуснати ползи, равняващи се на лихвата, която би му била дължима за всеки месец, изчислена върху сумата от разликата между изплащаното му обезщетение в размер на 9 или 12 лева и реално дължимият му се размер от 65,78 лева, който му бил доплатен след влизане в сила на решението на АССО, както и претърпени загуби във връзка с текли през периода лихви за забава; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, причинени от незаконосъобразното решение КПК-84/01.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, отменено с решение по адм. дело 77/2021 г. на АССО за периода 01.12.2020 г. до 03.05.2023 г., изразяващи се в нарушение в съня, високо кръвно налягане, тревожни и депресивни мисли, занижено самочувствие, влошени отношения с детето му. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявените искове, като в мотивите си е приел, че ищецът не е доказал наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно причинно-следствената връзка между издадените от органите на НОИ незаконосъобразни административни актове (отменени по съответния ред) и претендираните имуществени и неимуществени вреди. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заявление вх. 131-00-2462 от 17.07.2020 г. А. А. А., е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане 131-00-2462-1 от 31.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица. На 12.11.2020 г. контролен орган на ТП на НОИ - Перник с издал задължителни предписания ЗД-1-13-00840434 за корекция на некоректно подадени данни по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за лицето А. А. А., от осигурител Маджент Кепитал ЕООД, ЕИК 204589498. С разпореждане 131-00-2462-2 от 10.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.55 от АПК е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, във връзка с приключила проверка в осигурител Мадженд Кепитал, ЕИК 204589498. С разпореждане 131-00-2462-3 от 12.11.2020 г. на ръководителя па осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.07.2020 г. до 16.05.2021 г. в размер на 9.00 лв. дневно. С разпореждане 131-00-2462-4 от 12.11.2020 г. е изменено разпореждане 131-00-2462-3/12.11.2020 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Считано от 01.10.2020 г. на лицето А. А. А. се изплаща парично обезщетение за безработица в размер на 12.00 лв. дневно. А. е възразил с жалба до Директора на ТП на НОИ - гр. Перник, която била отхвърлена като неоснователна. Същото е обжалвано от А. пред АССО. По жалбата му е постановено влязло в сила на 19.04.2023г. решение 336/23.03.2023г. на АССО, с което е отменено по жалба на А. А., решение КПК-84 от 01.12.2020 г. на Директора на ТП па НОИ-Перник, с което е била отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане 131-00-2462-4 от 12.11.2020г. за изменение на разпореждане 131-00-2462-3 от 12.11.20020 г. На ищеца, считано от 01.10.2020 г. е определено да се изплаща парично обезщетение за безработица в дневен размер на 12,00 лв. с продължителност 10 месеца. Въз основа на тези фактически установявания съдът е установил и че срещу А. било образувано изпълнително дело за принудително изплащане на издръжката за периода от м. 04.2018 до м. 04.2020г. въз основа на изпълнителен лист. В хода на изпълнителното производство за били предприети принудителни действия чрез налагане на запор върху взиманията на длъжника от трудово възнаграждения със запорено съобщение в отговор на което работодателя е приел същото и е информирал съдебният изпълнител че освен за стар период ще удържа и месечна издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно плащане на вземането. Наред с горното, съдът е допуснал и кредитирал по делото съдебно - икономическа експертиза, от която се е установило, че законната лихва за забава върху разликата между изплатеното първоначално парично обезщетение за безработица и изплатеното за процесния период от 17.07.2020г. до 16.05.2021 г. е в общ размер на 2670,86 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по специалния закон ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - наличие на незаконосъобразен акт, постановен при извършване на административна дейност, който да е отменен по съответния законов ред; - наличие на вреда; - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска. В конкретния случай съдът от първата инстанция безспорно е установил, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва изчислена върху неизплатения размер на обезщетението за безработица на ищеца за периода от 17.07.2020г. до 16.05.2021г. На практика, вредата за лицето не е причинена директно от разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, впоследствие изменено и в крайна сметка определено в нов размер с различни разпореждания. След като безспорно е установено, че не е налице причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилите вреди, то явно е, че отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. След като една от тези предпоставки не е налице, искът е неоснователен, както се посочи по-горе и обосновано е бил отхвърлен от АдмС-Перник. Ето защо, настоящата инстанция, намира решението на първоинстанционният съд за обосновано и правилно, и следва да го остави в сила, без да се обсъждат останалите доводи на страната, подробно разгледани в процесния съдебен акт. С оглед заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и предвид изхода на спора пред касационната инстанция, искането следва да бъде уважено в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение