Решение № 189 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1193/2011 г.

Решение № 189 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1193/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Г. против въззивна присъда № 28 от 2.02.11 г. по ВНОХД № 5063/11 г. на Софийски градски съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се алтернативно: подсъдимата да бъде оправдана; да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане; да се намали наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, визираните основания, доводите и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 14.06.10 г., постановена по НОХД № 6741/09 г. по описа на Софийски районен съд, Г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 316, пр. 3, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК. С атакуваната присъда горната е отменена. Вместо нея Г. е призната за виновна в тава, че на 30.08.05 г. в [населено място], съзнателно се ползвала пред свидетелката М. С. - системен оператор при Н "ПП" КАТ - СДВР, от официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства - карта за медицински преглед № 111/29.08.05 г. на водач на МПС, издадена от длъжностно лице в кръга на службата му, в която е отразено, че Л. К. лично се е явил на преглед в кабинета на д-р Пл. З., като от подсъдимата за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание 316, пр. 3, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъдена на пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК. Осъдена е и за направените по делото разноски. Първият довод срещу въззивната присъда е, че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита. Твърди се, че Г. не е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не е дала съгласие да не се събират доказателства за тях. Това не отговаря на истината. Видно от протокола от съдебното заседание на 14.06.10 г. /л. 32/ изрично е отразено тава й изявление. Защитата й, в лицето на адв. С., е подкрепила процесуалната воля на подсъдимата, която "предварително е била съгласувана с нея". Поправка на съдебния протокол по реда на чл. 312, ал. 1 НПК не е поискана. От друга страна, валидно е изразеното словесно изявление на страните по делото, а не цифровото изписване на даден процесуален институт - съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 или по 371, т. 2 НПК. Доводът е неоснователен. Видно от мотивите /л. 16 - 18/, СГС не се е задоволил само с признанието на Г. по фактите, залегнали в обвинителния акт, съответно приетите такива от СРС, но е направил самостоятелна проверка, съответстват ли те на събраните в досъдебното производство доказателства. Обсъдил е и възражението, че подсъдимата не е знаела, че в картата за медицински преглед на водач на МПС е удостоверено невярно обстоятелство - личното явяване на сина й на преглед пред свидетеля З. Настоящата инстанция намира, че това и изтъкнатите "лоши взаимоотношения" между майка и син, за които по делото не са събрани доказателства, е защитна версия, която се опровергава от факта, че подсъдимата лично е подготвила и подписала заявлението за подмяна на СУМПС, което обосновава извод, че не е само вносител на подготвени от сина й документи. Същото категорично се опровергава и от обсъдената от СГС справка за задграничните пътувания на Л. К., в която изрично е отразена дата на напускане границата на страната - 6.03.01 г., като до 9.01.06 г. същият не се е завръщал. В тази насока, на настоящата инстанция не е "ноторно известно, че справките за български граждани са непълни и неточни и не представляват, сами по себе си, годно доказателство", поне до влизането ни в ЕС. В заключение, изводът, че Г. е осъществила от обективна и субективна страна инкриминираното й престъпление, не е изграден в нарушение на чл. 13, 14 или 107, ал. 3 и 5 НПК и не е нарушен материалния закон, като правилно е ангажирана наказателната й отговорност. Във връзка с предложението да се обсъди приложението на чл. 9, ал. 2 НК, СГС е изложил законосъобразни съображения, които са в съответствие с постоянната практика на ВКС. Периодичността на прегледите пред лекар за годността да се управлява МПС не е формална. Свързана е с нормативно изброени заболявания по рождение или придобити с времето, които имат изключително важно значение за безопасността на движение по пътищата и са наложени на базата на лекарската практика. Ето защо, удостоверяването на медицинския преглед със съответната карта, не е формално, особено при регистрираната динамика на престъпленията по транспорта. Наложеното на Г. наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" е справедливо, като не се изтъкват неотчетени от съда смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства или такива, които са недостатъчно оценени. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,