Решение № 1016 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2015 г.

Решение № 1016 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. М. А. против заповед № 8121К-2759/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените поделото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № 8121з-433/20.04.2015 г. министърът на вътрешните работи, по повод постъпили данни за извършени дисциплинарни нарушения, нарежда извършване на проверка и назначава комисия да стори това. В резултат на извършената проверка на 19.06.2015 г. е изготвена справка, с която се установява, че И. А. е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, както и че е налице системност по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗР на ЗМВР вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Комисията констатира, че част от дисциплинарните нарушения са погасени по давност. Изготвена е справка, с която е предложено по отношение на служителя да се образува дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, направено е и предложение на същия да се наложи дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". На 15.07.2015 г. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" изготвя предложение до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на И. А. "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Жалбоподателят е запознат с предложението на 24.07.2015 г. Същият депозира възражения на 09.07.2015 г. и на 24.07.2015 г., които са приети от дисциплинарно наказващият орган, видно от поставените резолюции. На 18.08.2015 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която налага на И. М. А. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като фактически основания в заповедта е посочено следното: "Като ръководещ сътрудник с рег. № 2411/2011 г. през месеците ноември и декември 2014 г., с което не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от И. I.-24/13.05.2010 г. за изменение и допълнение на Инструкция № Iз-20/17.12.2008 г. за дейността на оперативно-издирвателните структури със сътрудниците на МВР; като ръководещ сътрудник с рег. № 2411/2011 г. в началото на 2015 г. не е изпълнявал служебните си задължения съгласно чл. 21, ал. 2, т. 18 от И. I.-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР; по дело за оперативно издирване на неизвестен извършител за престъпление с рег. № 716/01.04.2011 г., в началото на 2015 г. не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 6, ал. 3 от И. I.-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР; служителят не е изготвил справка за резултата от проведена под негово ръководство специализирана полицейска операция на 25.11.2014 г. по утвърден план № 50383/25.11.2014 г. на началника на ГПУ С.". Така посочените четири дисциплинарни нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези изисквания не са изпълнени като в заповедта изобщо не са посочени фактически основания за издаването й, а са цитирани само правни норми. Това нарушение на формата е съществено, тъй като препятства правото на защита на държавния служител и води до невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Независимо, че в заповедта дисциплинарно наказващият орган се позовава на изготвените в дисциплинарното производство справка и предложение, то същите не могат да санират порока на административния акт, тъй като от една страна същият не съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, а от друга страна в заповедта не е описано поведение на жалбоподателя, което може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, подлежат на доказване в съдебното производство, поради което същите следва да са описани в заповедта и да установяват конкретни нарушения, които да бъдат съответни на цитираните в акта правни норми. Посоченото нарушение на формата на административния акт, води до съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което заповедта е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението във формата на заповедта обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон, поради което същата следва да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на И. М. А. направените по делото разноски в размер на 510 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв., представляващи платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,