Решение № 12892 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Лазарова, срещу решение 8553/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 2903/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед 03-34/06.03.2024г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и допуснато процесуално нарушение- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът А. К. М., , чрез адв. Кършев , излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на А. К. М. е отменена като незаконосъобразна заповед 03-34/06.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение за длъжността главен експерт в отдел Дъблин при дирекция Качество на процедурата за международна закрила . Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но в нарушение изискването за мотивираност по чл.108, ал.1 ЗДСл и на несъответно правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл , тъй като не е налице обективна невъзможност. Позовавайки се на константната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, задължително следва да се посочат в заповедта фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, визираните такива в заповедта /липса на качества да изпълнява горепосочената длъжност; липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения/ не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на М., а мотивите, че е възпрепятствала качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирала събития и процеси с ключово значение за дирекцията са относими към атестирането. В тази връзка е установено, че М. е била повишавана в ранг от органа по назначаването въз основа на годишна оценка на изпълнението на длъжността, което обстоятелство опровергава сочената в заповедта липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения на М.. В този смисъл са и приложените 3 броя копия на формуляри за оценка за изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, от които се установява, че М. е оценявана без забележки дори и на последното оценяване от дата 17.02.2024 г. Следователно не е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като липсва обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на М. е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение, а именно:1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че М. не притежава качества за изпълнява на длъжността - инициативност, комуникативност и ефективност, както и че е възпрепятствала качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирала събития и процеси с ключово значение за дирекцията. Тези фактически констатации освен, че са общи, са в противоречие с оценките от описаните по-горе атестации и отметките в тях, че изпълнението напълно отговаря на изискванията. Дори и да се приеме наличието на мотивираност на процесната заповед , то изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки, описани по-горе. Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1000лв адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение