Решение № 715 от 23.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 303/07.03.2022г. на Административен съд Бургас по административно дело 2596/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-204-0006852/20.10.2021г. на орган по приходите от отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ и обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Ремеди ЕС ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Бургас заповед по отношение на Ремеди ЕС ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект аптека Л. 3 в гр. Бургас, [жк], [адрес] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 07.10.2021 г. продажба на стоки на стойност 22.30 лев при извършено плащане в брой. Липсват констатации в административния акт за наличие на касова разлика в размер съответстващ на неотчетената продажба. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а неизпълнението му е установено при проверка на 07.10.2021 г., удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и установено с дневен финансов отчет от ФУ и КЛЕН за 07.10.2021 г., в които продажбата не е отразена като регистрирана с издаване на фискален бон. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано тежестта на нарушението; регистрацията на адресата на ПАМ за целите на ДДС; средновневните обороти в размер 926.22 лева; декларираните финансови резултати за 2018 2020 г., съпоставени с местонахождението на обекта, което определяло като нереално нисък декларирания оборот; засягането с нарушението на утвърдения ред на данъчна дисциплина, както и с целите на превенцията и нуждата от време за промяна на организацията на дейността в обекта.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че не са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Липсвали обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда, което противоречало на принципа на съразмерност.

Според съда с показанията на св. С. Колчев работещия в аптеката магистър фармацевт се разколебават констатациите по ЗПАМ за извършена в търговския обект продажба на стоки, за която е платено в брой. Свидетелят установил, че е предоставил на извършващия покупката служител на ИАЛ две лекарствени средства, едното от които се продава само по лекарско предписание и доколкото не била представена рецепта от лекар поискал връщането препаратите. Парите за препаратите били оставени от клиента на работния плот, като същият клиент отказал да върне препаратите и да си вземе обратно парите. Като индиция е ценил отсъствието на възприета при проверката касова разлика, съответстваща на платената сума в размер 22.30 лева. Тази сума е преведена по банков път на ИАЛ в деня след проверката. Заключението на съда е, че парите са оставени в обекта въпреки отказа на фармацевта да довърши продажбата. Липсвала осъществена продажба.

Пропускът на административния орган да обсъди законосъобразните възможности за избор на срок и да мотивира избора си е квалифициран като самостоятелно основание за отмяна на акта.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Липсват оплаквания на касатора срещу познавателната дейност на съда по преценка на доказателствата. Затова и касационният съдебен състав е обвързан от фактическите установявания на първостепенния съд /чл. 220 АПК/. Отказът на търговският помощник да приеме плащането за двата поискани от купувача лекарствени продукта осуетява изпълнението на престацията на купувача и поставя продавача в забава като кредитор /вж. чл. 95 ЗЗД/. Предоставянето на паричната сума в разпоредителната власт на търговския помощник на продавача без да има приемане не представлява извършено плащане при касова продажба на стоки, поради което не е възникнало задължение за регистриране на продажбата с издаване на фискален бон. Стопанинът на търговския обект е отказал да въведе предоставената сума като част от касовата наличност с операцията по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а и тази сума не е формирал положителна касова разлика.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти или при съпоставка с оборота към момента на проверката. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им. В случая не е отчетена продажба на стойност 2.41% от среднодневните обороти.

• Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

• Не е обосновано използването на местонахождението на търговския обект при индивидуализирането на мерките.

• Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква промяна в организацията на дейността е дължима.

• Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 900 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение