Решение № 10384 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13815/2017 г.

Решение № 10384 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13815/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Прозводството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - П. против решение № 463/23.10.2017 г. постановено от Плевенския административен съд по адм. д. № 557/2017 г. в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурора срещу чл. 1, ал. 2; чл. 20, ал. 1; чл. 23; чл. 28; чл. 29, ал. 1 и ал. 2; чл. 32; чл. 33; чл. 34 и чл. 62, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета с решение № 1039/24.04.2014 г., с протокол № 42/24.04.2014 г. /наричана за краткост по-долу Наредбата/. Със същото решение, съдът е осъдил Окръжната прокуратура-П. да заплати и разноски в размер на 450 лева. От обстоятелствената част на касационния протест следва, че наведеното касационно основание е необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски в размер на 10 лева.

Ответникът - Общинският съвет - П. не изразява становище по касационния протест.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационния протест.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим, тъй като е подаден редовно.

По основателността му приема следното:

В своето решение, съдът е приел, че протестираните норми са приети през 2014 г. и следва да се съобрази съответствието им със закона към тази дата., но и със изменението и допълнението на Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата, направено през 2016 г. Съдът е посочил, че Наредбата е издадена на осн. чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и е приета на заседание на ОбС, проведено на 24.04.2014 г. с необходимото мнозинство от гласовете на общински съветници. Съдът е приел, че е спазена и формата, изисквана от закона. Съдът е приел, че е спазена и процедурата при приемането на Наредбата.

По отношение на съответствието с материалния закон на разпоредбите срещу които протестът е отхвърлен, съдът е приел следното:

Съдът е посочил, че в чл. 1, ал. 2 от Наредбата не е включена хипотезата от Закона за пътищата, която предвижда, че той не се прилага относно улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Съдът е посочил, че тази липса в Наредбата не я опорочава, тъй като наличието на уредба за неприложение на издадения закон относно определени видове пътища важи и при липса на уредба в подзаконовия нормативен акт, поради което и Законът и Наредбата се явяват неприложими към този вид пътища, които са изключени от предметния обхват на закона.

Съдът е отхвърлил протеста на прокурора срещу чл. 20, ал. 1 от Наредбата, приемайки, че в него не е предвидена предпоставката, предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 5 от НСПП. Съдът е установил, че оспорената разпоредба от общинската Наредба касае предпоставките, които следва да са налице, за да може кметът на общината да упражни правомощието си и да откаже разрешение за специално ползване на пътя. Съдът е констатирал, че измежду тях не е налице предпоставката на чл. 6, ал. 1, т. 5 от НСПП, която предвижда, че администрацията, управляваща пътя отказва разрешението за специално ползване на пътя, когато не е осигурена безопасността на автомобилното движение, съгласно изискванията на ЗДвП, установена със становище на органите на МВР. Съдът е отхвърлил оспорването, препращайки към мотивите му, изложени за чл. 1, ал. 2 от Наредбата.

По отношение на чл. 23 от Наредбата, съдът е приел, че той е непълен, тъй като не съдържал всички предпоставки, които се съдържат в чл. 9 от НСПП, но тази непълнота не води до незаконосъобразност, а до съобразяване и на двете Наредби при необходимост, както тази на Общинския съвет, така и НСПП или Общинският съвет следва да допълни разпоредбата с липсващите предпоставки от чл. 9 НСПП.

Същото съдът е приел и по отношение твърдяната незаконосъобразност на чл. 28, както и по отношение на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 и чл. 62, ал. 1от общинската Наредба.

По отношение на чл. 32, 33 и 34 от общинската Наредба, съдът е приел, че те възпроизвеждат реда по НСПП преди изменението й след 2016 г. и настъпилите промени в нея след 2016 г. следва да се имат предвид от административния орган.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното:

Обосновани и правилни са изводите на административния съд, че при общинската Наредба е приета от компетентен орган, при необходимия кворум и с необходимото мнозинство, както и че при приемането й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно е решението на административния съд, с което се отхвърля оспорването на чл. 1, ал. 2 от общинската Наредба. Разпоредбата от общинската Наредба, макар и да не следва словореда и термините, употребени в законовата разпоредба, не се различава смислово от нея. Законовата разпоредба гласи " Този закон не се прилага за:

т. 1. Улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища". Тоест, смисълът на тази разпоредба е, че законът са прилага за републиканските и общински пътища.

Оспорената разпоредба от Наредбата гласи: Наредбата не се прилага за:

1. републиканските пътища

1. селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

1. горски пътища;

1. частни пътища, неотворени за обществено ползване.

Смисълът на разпоредбата е, че тя не се прилага за други, извън общински пътища. Наредбата не може да се разпростре и върху републиканските пътища, тъй като там е налице законова регулация, а също така за Общинския съвет липсва компетентност да създава нормативни актове с действие извън територията на съответната община.

Неоснователно е оспорването на чл. 20, ал. 1 от общинската Наредба, както правилно е приел и административния съд. Изискването на чл. 6, ал. 1, т. 5 от НСПП е въведено с препращащата разпоредба на т. 1 от чл. 20 от общинската Наредба, която препраща към условията на чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата, който от своя страна препраща към Закона за движение по пътищата.

По отношение на чл. 23, чл. 28 и чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от общинската Наредба, е установено, че те са непълни, тъй като не съдържат изисквания, каквито се съдържат в НСПП, въведени в тази наредба на МС с изменения и допълнения, направени след приемането на общинската Наредба. Това несъответствие на разпоредбите от общинската наредба с допълнените разпоредби от наредбата на МС, не води до незаконосъобразност на оспорените разпоредби, тъй като двата нормативни акта са с еднаква юридическа сила, но с различен териториален обхват. Както правилно е посочил административния съд, констатираната непълнота на общинската наредба следва да се отстрани по пътя на допълнението й. Оспорените членове от общинската разпоредба съответстват на изискванията, въведени в съответните текстове на НСПП, поради което не им противоречат.

По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на съда и в частта, в която е отхвърлено оспорването на чл. 32, чл. 33 и чл. 34, както и чл. 62, ал. 1 от общинската Наредба.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно, респективно касационната жалба като неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд